— Облечи елека, момче! — заповяда ми Григо, щом със сетни усилия успях да се промъкна до него. — Нека попие кръвта ти в знак на това, че животът ти вече принадлежи на Братството! Сложи маската и препаши колана, на който вече пеят две звънчета! Нека враговете треперят от страх!
Както се оказа по-късно, бях единственият член на бандитската организация, пожелал да я напусне по своя воля и оставен жив.
Сега обаче, мислейки си за маската и елека, очакващи ме в спалнята, осъзнах, че в едно тъмно кътче на душата си, никога не съм преставал да бъда кукер.
4
Умората сякаш се свлече от тялото ми, оттичайки се с водата в канала. Препасан с хавлиена кърпа през кръста, излязох от банята, а облачетата пара ме последваха.
Извадих цигара от джоба на ризата си. Припалих. Грабнах бутилка бира от хладилната витрина. Капачката изсвистя, когато я развъртях — един от най-хубавите звуци, докоснали ухото ми през този очертаващ се много дълъг ден. Отпих. Пенливата хладина ме накара да се почувствам истински жив.
А още по-жив се почувствах в мига щом метнах кукерския елек на гръб. Точно както бях предположил — оказа се, че ми е по мярка.
Ангел Китанов, Ачи от Паралел, доволно се обтегна, изпука кокалчетата по гърба на дланите си и допи бутилката с бира.
Някакъв необясним импулс ме накара да бръкна в тайното джобче, пришито от вътрешната страна на привидно небрежно разпорената в единия от горните си ъгли емблема. Навремето там криех бръснарско ножче — прекрасно оръжие в умелата ръка за изненадваща атака.
Пръстите ми за малко да пропуснат хартиеното късче. Извадих го — стегнато навито на тънка тръбичка. Като нищо можеше да е забравена останка от миналия живот, но един уверен вътрешен глас ми нашепваше, че се е озовало там благодарение на онзи, който е заповядал преправянето на елека.
Григо.
Разгънах парченцето — оказа се с големината на половинка от кибритена кутия, а полупрозрачната хартия привидно беше празна. Случаен човек просто щеше да го изхвърли, без да се замисли, но аз имах едно наум. Започнах да го потривам с въртеливи движения между палеца и показалеца на дясната си ръка и зачаках. Ако предположенията ми бяха верни, на специалното мастило му трябваше известно време, за да реагира с мазнините на кожата. Не се бях излъгал — няколко минути по-късно ситно изписаните с детински разкривения почерк на Върховния главатар букви затанцуваха пред очите ми:
Нямай вяра на никого в Паралел,
мой малък приятелю!
И опази Малвина!
Глава III
Весело беше на моето погребение
1
Слязох по стълбите, метнах ключа на намръщения рецепционист, като едва се сдържах да не му подхвърля и нещо шеговито от сорта на: Бягай в дрогерията, момче, за тоя тежък запек са нужни свещички.
Хм, доктор Арчибалд Кимерия, уважаван хирург от Клиниката за митологични създания в Полис Кръстовище, явно трябваше да преглътне жестоката истина, че Ачи от Паралел, разбуден покрай трагичните събития с Шели, все така отказва да заспи.
Елекът тихо проскърцваше върху торса ми, маската, окачена на колана, леко се удряше в горната част на дясното ми бедро, а звънчето припяваше с медено гласче в хор с братята си от колана.
Чувствах се превъзходно и това ме плашеше.
Кара Танас вече ме очакваше при фонтана с четиримата кукери, съпроводили ни от Полис Кръстовище. Спирали синкав дим се виеха нагоре от разпалените им цигари. Извърнаха се към мен и усетих, че в първия момент не ме разпознаха. Не можеха да свържат невзрачния, уморен мъж отпреди половин час с наперения брат, който крачеше към тях.
Черничкият главатар от Кръстовище прочисти гърлото си, може би понечи да каже нещо, ала се отказа и все пак в очите му съзрях мълчаливо възхищение.
Разпечатах новия пакет „Трол“, който бях взел от автомата за цигари във фоайето.
— Как ще се придвижим до хазартния клуб? — запитах през издишания тютюнев дим.
— Не чуваш ли музиката? — на свой ред запита Кара Танас и махна с ръка. — Една пряка надолу по улицата е. Ще се разходим пеша.
Наострих слух. Долових някакъв глух тътен, долитащ от указаната посока.
— Защо ли не се учудвам — рекох, опитвайки се да сдържа усмивката си. — Хайде, да вървим.
2
Музиката ме блъсна в гърдите с могъщ звуков юмрук, всепоглъщаща и неумолима. Успях да преброя към петдесет души около стълбищната площадка пред клуба, въоръжени с най-различни духови инструменти и съответстващите им тъпани, барабанчета и чинели.