Бизнес центърът бе разделен на четири клетки, всяка с дървено бюро, кожено кресло, компютър и принтер. Помещението беше пусто, така че Хелена седна на бюрото най-далеч от вратата. Извади пистолета и го постави на масата до себе си. С едно докосване на шпацията компютърът оживя и на екрана се появи уебсайтът на хотела. Заредуваха се великолепни снимки на двора, на рецепцията и на просторните стаи и апартаменти.
Хелена отвори Гугъл, написа „24 януари 1908 Куско“ и пусна търсенето. На екрана се появиха резултатите.
На днешния ден -24 януари
Проливният дъжд поради Ел Ниньо в
района на Куско отнел живота на най-малко
126 души...
На Хелена ѝ се зави свят. Беше погледнала света на Уилсън и времето се бе оказало същото като сега, така че беше логично да се очаква, че и тук улиците ще се наводнят по-късно вечерта.
Сто двайсет и шест жертви.
„Много голям брой“ - помисли си Хелена. Тя щракна на връзката, но освен драматичното заглавие нямаше почти никаква допълнителна информация.
Написа „Времето в Куско“ в полето за търсене.
Резултатът се появи на екрана: „100% вероятност за валежи с наводнения в отделни райони“. Синоптичната карта показваше зона с ниско налягане между Андите и тихоокеанския бряг. Определено ставаше дума за Ел Ниньо.
Хелена остана загледана в екрана за известно време, после набра „Капитан Лучо Гонсалес“, но резултатите бяха свързани единствено с някакъв аржентински футболист, капитан на първодивизионен отбор. Нямаше нищо за перуански военен в Куско.
Тя продължи да опитва, като търсеше всяка връзка, за която можеше да се сети. Написа „Разпятие Куско“, но не откри нищо. „Разпятие Куско Корсел Сантияна“ - пак нищо. После въведе „Хуан Сантияна 1908“. Появиха се десетки резултати и страници във Фейсбук, но нищо свързано с името върху камъка в Мачу Пикчу. После въведе „Хуан Сантияна Мачу Пикчу“. Стотиците резултати бяха интересни:
Мачу Пикчу | Снимки
www.travelblog.org > South America >
Peru > Cusco > Machu Picchu
Мачу Пикчу.Подписите на първите двама души, открили в действителност
Мачу Пикчу, Хесус Веларде и Хуан Сантияна...
Хайръм Бингам може и да се сочеше като официален откривател на Мачу Пикчу, но се оказваше, че тези двама метиси са посетили изгубения град преди него.
Джон Хана стоеше на пост при вратата с лице към коридора и четеше съсредоточено брошурата на хотела.
Докато пишеше, на Хелена внезапно ѝ прималя. Странно усещане, сякаш се нуждаеше от храна или беше яла нещо, от което ѝ прилошаваше. Пое дълбоко дъх да се успокои, опря длани на бюрото и внезапно пред очите ѝ причерня. Връзката с миналото се задействаше.
В мрака около нея се разнасяше слабият звук на стъпки. Хелена долепи длани до лицето си, като се мъчеше да се успокои. Звукът бе характерен - подковани обувки върху каменен под, бавна, тътреща се походка - много бавна, което само засилваше ужаса, който изпитваше, докато стъпките приближаваха. Откъм входа се появи слаба оранжева светлина, която ставаше все по-ярка и по-ярка.
Потисна желанието да извика и трябваше да събере всички сили, за да се върне в настоящето и да види никелирания пистолет на масата пред себе си.
Грабна оръжието и тръгна предпазливо към вратата; видението ту я прехвърляше в миналото, ту я връщаше в настоящето.
Смушка с пръст Хана в гърдите.
- Каквото и да говоря или правя, отговаряй само ако кажа името ти. - След това остави видението да я върне в миналото и надникна зад ъгъла към приближаващата светлина.
Хана захвърли брошурата и също извади пистолета си.
Образите превключваха между минало и настояще, светлина и мрак и трябваше да се съсредоточи, за да не изгуби напълно ориентация. Чуваше стъпките по каменния под толкова ясно, сякаш бяха само на няколко крачки от нея. И гласове. По стълбите се спускаше характерното сияние на ветроупорен фенер - едно-единствено оранжево пламъче. Фенерът се носеше от мъж, облечен в нещо като одежди на католически свещеник. Хелена не можеше да го разгледа ясно, защото лицето му беше скрито в сянката от дръжката на фенера.
Някъде откъм стълбите се разнесе мъжки глас - говореше на испански.
- Трябва да го убием незабавно - успя да си преведе Хелена. Мъжът носеше военна униформа и носеше пушка.
- Ще го ескортирате до църквата, както поисках - отвърна свещеникът. - Ако се съпротивлява, ще го убиете.
- Vamonos! - извика войникът.
Десетки стъпки затрополиха надолу по стълбите. Хелена излезе в коридора, насочила пистолета към приближаващите мъже. С изключение на свещеника, всички останали бяха перуански войници. Лицата им бяха мрачни. Нямаше логична причина Хелена да вдига оръжието си към хора, които бяха 106 години назад в миналото, но въпреки това тя го направи. Проблемът беше, че действията ѝ изкарваха акъла на Хана и той бе коленичил до нея, насочил пистолета си в същата посока.