Около момчето, около мулетата, които носят неговото съкровище, язди стражата на Тюдорите, новата стража, събрана от баща му, кралските телохранители в ливреите си в зелено и бяло. Когато ние, Плантагенетите, бяхме кралската фамилия, яздехме през главните и обиколните пътища на Англия с приятели и придворни, невъоръжени, гологлави; никога нямахме нужда от стража, никога не се бояхме от хората. Тюдорите винаги са нащрек за скрито нападение. Те пристигнаха с армия от нашественици, следвани от мор, и дори сега, близо петнайсет години след победата си, все още се държат като нашественици, неуверени в безопасността си, съмняващи се, че са добре дошли.
Стоя, вдигнала ръка за сбогуване, докато един завой на пътя ги скрива от мен, а после влизам вътре, загръщайки се с финия си вълнен шал. Ще отида в детската стая, за да видя децата си, преди да бъде поднесена вечерята за цялото домакинство, а след вечеря ще вдигна чаша за управителите на дома и земите си, ще им заръчам да поддържат всичко в добър ред по време на отсъствието ми, и ще се оттегля в стаята си с почетните си дами, акушерките си и бавачките. Там, през четирите дълги седмици на уединението си преди раждането, трябва да чакам нашето ново бебе.
Не се страхувам от болката, затова и не изпитвам ужас от раждането. Това е четвъртото ми раждане и поне знам какво да очаквам. Но и не го очаквам с нетърпение. Никое от децата ми не ми носи радостта, която виждам у други майки. Моите момчета не ме изпълват с ожесточена амбиция, не мога да се моля да се издигнат в света — би било лудост да искам да привлекат погледа на краля, защото какво би видял той, ако не още едно момче от рода на Плантагенетите? Съперник за престола? Заплаха? Дъщеря ми не ми вдъхва удовлетворението да виждам в нея една малка разцъфваща жена: мое копие, още една принцеса на Плантагенетите. Как бих могла да си я представя по друг начин, освен обречена, ако блесне в двора? Успях да премина благополучно през тези години, защото бях почти невидима: как мога да обличам една девойка, и да я изтъквам, и да се надявам хората да ѝ се възхищават? Единственото, което искам за нея, е удобна безличност. За да бъде любяща майка, една жена трябва да бъде обзета от оптимизъм, изпълнена с надежда за децата си, да планира сигурното им бъдеще, да крои големи планове. Но аз съм от династията Йорк; знам по-добре от когото и да било, че това е несигурен, опасен свят, и най-доброто, което мога да направя за децата си, е да подготвя план те да оцелеят в сенките — по рождение те би трябвало да са сред най-великите актьори, но аз трябва да се надявам винаги да бъдат или зад кулисите, или анонимни в тълпата.
Бебето идва по-рано, седмица преди времето, когато го очаквах, и е красиво и силно, със смешно кичурче кафява коса по средата на главата като гребен на петел. Той суче с наслада млякото на дойката и тя го кърми постоянно. Изпращам добрата вест на баща му и в отговор получавам поздравленията му и гривна от уелско злато. Той казва, че ще се прибере у дома за кръщенето и че трябва да наречем момчето Реджиналд — което означава „съветник“ — като деликатен намек към краля и майка му, че това момче ще бъде възпитано да стане съветник и смирен слуга на техния род. За мен не е изненада, че съпругът ми иска самото име на бебето да показва готовността ни да им служим. Когато завоюваха страната, те завоюваха и нас. Бъдещето ни зависи от тяхното благоволение. Сега Тюдорите притежават всичко в Англия, може би винаги ще го владеят.
Понякога дойката ми го дава, аз го люлея и се възхищавам на извивката на затворените му клепачи и дългите мигли, които се допират до бузата му. Напомня ми за брат ми, когато беше бебе. Спомням си много добре пълничкото му личице на едва прохождащо дете, и тревожните му тъмни очи, когато беше момче. Почти не го виждах като млад мъж. Не мога да си представя затворника, вървящ през дъжда към ешафода на Тауър Хил. Притискам новото си бебе до сърцето си и си мисля, че животът е крехък; навярно е по-безопасно изобщо да не обичаш никого.