В залата настана смут.
— Къде е скиптърът? — провикна се една Одиш, силно татуирана.
— А Баалат? — попита друга с махагонова кожа.
— Вярно ли е, че избраницата е Омар и скиптърът е неин? — попита с обвинителен глас една слаба Одиш с ориенталски черти и свиреп поглед.
Бялата дама ги успокои:
— Моля за тишина. Имайте ми доверие. Всичко е под контрол.
Уриел отново се обади:
— Ние ви вярваме. Вярваме и на думите ви, но и вие ни разберете. Трябва да сме сигурни, че всичките неизвестни ще бъдат разрешени. Напомняме ви, че Баалат е абсолютно безскрупулна и няма да се поколебае да нападне собствените си посестрими и да ги унищожи. Помислете за нас, които мечтаем за скиптъра и се питаме къде е той, в чии ръце е и как ще направлява съдбите ни. Не забравяйте, че идването на избраницата е предизвестено и че макар графинята и Баалат да организираха приближените й да я унищожат, ваше кралско величие я държи в тайна. Да не би да защитавате избраницата? — питаме се ние. Простете дързостта ми, велика господарке, но именно това ни тревожи.
Бялата дама се усмихна широко и самоувереността й успокои разбунените духовете.
— Казвам ви, че Баалат ще бъде унищожена. Много скоро и веднъж завинаги. Давам ви думата си.
— И как да ти вярваме?
Бялата дама вдигна ръка и пред всеобщото изумление се разнесе страшно боботене. Попокатепетл се гневеше.
— Чувате ли го? Той току-що ви даде отговора. И той го знае.
— А избраницата?
Бялата дама прекара поглед по лицата на красивите жени.
— Избраницата е една от нас. Одиш с нова кръв. Една Одиш, която ми е вярна и ще държи скиптъра под моята диктовка — по моя повеля и следвайки моите закони.
— А ако не ви се подчини?
Бялата дама въздъхна.
— Добре знаете колко съм сурова и неумолима. За мен се носят легенди. Никога не съм оставяла ненаказана обида или неплатено оскърбление. Никога не съм прощавала за неизпълнено обещание. Смятате ли, че бих допуснала една девойка да ме подчини?
Пълното мълчание беше най-красноречивият отговор.
— А скиптърът? — нетърпеливо попита ориенталската Одиш. — Който държи скиптъра, той ще властва.
Кристине я посочи с пръст и й зададе директно въпрос:
— Ти ще се подчиниш ли на скиптъра?
Одишката сведе глава, а Кристине се обърна към всички:
— И аз ви питам, всички вас, които още се съмнявате в мен, вие ще почитате ли властта на скиптъра?
В залата се разнесе глух шепот.
Кристине, с харизмата на онези, които базират могъществото си на чуждото преклонение, величествено се изправи пред тях и тържествено вдигна скиптъра на властта.
— Ето ви го скиптъра.
Почувствали огромната му мощ, всички Одиш притиснаха ръка към гърдите си, изпълнени с неудържимо желание да го докоснат, жадуващи да му служат.
— Казвам ви, че всички Одиш на Земята ще тръгнат с мен и ще се подчинят на скиптъра и на приносителката му. Казвам ви, че ако сте с мен, ще победим в тази последна битка. Така ще спечелим и войната.
Присъстващите станаха и шумно приветстваха новата си неоспорима кралица. Кралицата на всички Одиш.
При все това над триумфиращата кралица витаеше горчивото предчувствие за тежки смутни времена.
Трета част
Глава двайсета
Беше прекрасна топла вечер. На брега на морето, под самия вулкан Етна, както винаги в събота течеше страхотен купон. Градината, изпъстрена с глицинии, и навесът, покрит с весели бугенвилии, бяха приютили тълпа младежи, възторжени почитатели на музиката, танца, напитките и игрите.
В средата на пъстрото множество Клодия — мургава и жизнерадостна петнайсетгодишна девойка, поруменяла от вълнение, сладка като манекен на пица „Капричоза", се въртеше като пумпал под звуците на музиката. Вихреше се в шеметен транс в ритъма на рока сред смеховете на приятелите й и усещаше допира на ръцете им, които я бутаха и поощряваха в неудържимия танц. Сладникавият дъх на жасмин бе толкова силен и опияняващ, че й се зави свят, почувства се много замаяна и се отказа.