Клодия се изсмя.
— Добре. Тогава нека ти обясня…
— Не, нищо не ми обяснявай, не искам да знам — ужасена отказа Валерия.
Беше убедена, че ако винаги знае какви ги върши Клодия, щеше все да я гълчи и да се напъва да я вкара в правия път, като някоя обикновена простосмъртна майка, а това не й харесваше. Негласната уговорка беше в отношенията им да има благоразумие и дискретност. След като вече бе инициирана и извън опасност от най-страшните нападки на Одиш, предпочиташе да й даде свобода, макар и непълна, щеше да продължи да я държи под око.
Клодия обаче упорстваше.
— Не мога да повярвам, че не си го чула. Твое задължение като матриарша на клана на делфина е да препредаваш съобщенията.
Валерия затвори книгата.
— Добре де, чух го.
Клодия сложи ръце на кръста.
— И?
— И нищо.
— Как така нищо? Етна ни предупреждава, че Анаид е в опасност. Опитах да се свържа с нея, но не отговаря на телепатичните ми повиквания. А у тях няма никого.
— Етна предупреждава за опасност, но нищо не е казал за Анаид.
— Чух го съвсем ясно — възрази Клодия. — Ти сама си ме учила да тълкувам посланията.
— Сигурно си сбъркала.
Клодия се разсърди. Беше убедена, че е права. Започна да кръстосва нервно из стаята, за да дразни майка си, която се мъчеше да продължи с четенето, разбира се, напразно.
— И нищо ли няма да направиш?
— Какво искаш да направя?
— Ами да се свържеш с клана на вълчицата, да се обадиш на Селене, на Елена, на Карен. На която и да. Не знам, ти познаваш повече магьосници Омар от мен. Все се виждаш с тях, все се събирате. И за какво тогава?
Валерия стана от леглото. Очевидно бе приключила окончателно с четенето. Имаше страхотен тен, а тялото й бе стегнато и мускулесто както никога. За разлика от Клодия, която предпочиташе танците и дискотеките, тя релаксираше със спорт. Качваше се в лодката и излизаше с нея в открито море, да плува, да се гмурка и да лудува с делфините от нейния клан.
Беше се разсънила напълно и се запъти към кухнята, без да обува нищо на краката си. Обичаше да ходи боса из къщата.
— Твоя воля. Тогава ми донеси един заек.
Клодия се изненада:
— Сега ли?
— Ами да, няма какво да се бавим. Да проверим и да се уверим още сега. Утре рано сутринта заминавам за Крит. Ще се върна през Атина.
— Пак ли се събирате на съвет? — измърмори недоволна Клодия.
— Възникнали са проблеми с племената. Съветвам те да си изключително предпазлива.
Клодия тръгна след майка си. Нямаше нищо против тя да избере заека. Като вещи предсказателки, каквито бяха, винаги имаха готовност да изпълнят жертвения ритуал, по всяко време на денонощието и за всяка Омар, която дойдеше в къщата с молба да й пророкуват бъдещето във връзка с даден проблем или въпрос, който я тревожи.
Валерия донесе животното, сложи го на масата и подаде ножа на Клодия, която с един точен удар го закла. Събраха кръвта в сребърен леген и я разгледаха заедно.
— Опасността се вижда съвсем ясно — започна с тълкуванията Клодия.
— Да, скъпа — потвърди Валерия. — Но нали току-що ти казах — такива са времената, трудни. Много Омар са в опасност. Да разгледаме вътрешностите, те са определящи.
Клодия разстла вътрешностите върху масата и осъзна, че е грешала. Анаид никаква не се виждаше. Нито в черния дроб, нито в далака, нито в белите дробове или в сърцето. Просто я нямаше в предсказанието. Знаците бяха неясни, твърде общи и странни.
Валерия изми кръвта, изчисти кухнята, прибра останките от заека в пластмасова кутия и я остави в хладилника.
— Ето, ще имаш какво да ядеш тези дни.
При други обстоятелства Клодия би скачала до небето от радост. Току-що бе свалила момчето, което отдавна й харесваше. Майка й изчезваше от хоризонта, оставяше я сама и къщата щеше да е на нейно разположение. Отгоре на всичко имаше цял заек в хладилника, да си го сготви и да си направи галавечеря, която да сподели с когото си пожелае. И все пак беше толкова разтревожена, че изобщо не й бе до това как да се възползва от свободата и предоставените й възможности. Дори не сънува Мауро, макар че рано сутринта се събуди с подути устни, обложен език и с разстройство от многото сладоледи.
Валерия й махна за довиждане от вратата и Клодия влезе в банята да си вземе душ. Всичко беше доста странно. Анаид не отговаряше на телепатичните й повиквания, у тях никой не вдигаше телефона, а Валерия очевидно избягваше да й задава въпроси за това как е, къде ходи и какво прави. За капак, вътрешностите на заека потвърдиха, че майка й е права. И то ставаше дума за зайка, която не беше бременна. Или беше?