Жените Омар останаха озадачени от необикновено начало на изказването на посестримата си. Повечето не знаеха какво да мислят. Тогава Селене дръзко вдигна глава. Очите й бяха възвърнали обичайния си блясък.
— Ето ме тук пред вас. Омар като всички вас. И аз като вас с мълчаливото си бездействие допуснах безропотната саможертва на нашите деца и девойки. Също както девиците на Атина са били поднесени ритуално на Минотавъра, така и ние позволявахме в продължение на векове нашите девойки да бъдат обезкръвявани за наслада на злодейките Одиш. С очите си видях как братовчедка ми и майка ми умряха в ръцете им. Въпреки младостта ми натрупах повече опит от мнозина от вас и моят опит ми нашепва истини, които сега неочаквано откривам, изправена пред дилемата дали да допусна смъртта на собствената си дъщеря… Едно обаче ми е съвсем ясно — ние, Омар, сме страхливи. Ние, Омар, се спотайваме. Стоварваме цялата отговорност върху избраницата и вярваме, че тя ще ни спаси от страховете ни и от нашия Минотавър, понеже сме неспособни да обединим силите си срещу истинските си врагове. Вместо да се борим против Одиш, покорно даваме жертви и потискаме всеки, надигнал глас срещу проливането на кръв, налагайки сляпо подчинение. И какво правим ние пред тази последна офанзива, която ще реши Великата война? Каква е нашата стратегия? Нашият отговор? Нашата контраатака?
Селене плъзна поглед по лицата на присъстващите в залата — мълчаливи, изненадани и силно впечатлени.
— Жертваме нашата избраница. Ето това е нашият отговор.
Тутакси се надигна вълна от недоволство и изненада и заглуши думите на Селене. Валерия беше зяпнала от изумление.
— Чуйте какво ще ви кажа. Дъщеря ми Анаид, едва петнайсетгодишна, неопитна и объркана като всяка девойка, имаше смелостта да се изправи на люта битка срещу най-могъщите Одиш на земята и ви избави от жестоката Салма, както и от всемогъщата графиня. Смее ли някой да го отрече?
И Селене, с вид на безмилостен обвинител, впи сърдитите си зелени очи в публиката, която постепенно се сви пред бушуващия гняв на червенокосата жена.
— Заслугата обаче не е нито моя, нито ваша. Тя е нейна и само нейна. С дълбокото си убеждение, с всеотдайността и с чувство си за дълг в изпълнението на ролята, която ние й отредихме, за да я използваме като щит, тя понесе на плещите си бреме и отговорност, надхвърлящи възможностите на възрастта й. Тя пое нашите страхове, нашата несигурност, нашата тактика на бягство от действителността. Тя се изправи и се изложи на опасност вместо нас, вярвайки, че така било писано. Една храбра и безстрашна Омар, която се опълчи сама на чудовищния свят на могъщите Одиш. Петнайсетгодишен живот срещу безсмъртието на врага. Как можахме да го позволим? Как може дори да осъждаме нея, мен или която и да е друга, дръзнала да й помогне в невероятно трудния път? С какво право ти, Людмила, която си виждала да умират момичета и девойки и си наследила от прадедите ни насадения страх от царството на ужаса, наложен от графинята по нейните земи, с какво право ти, която никога не си се изправяла срещу някоя Одиш, която никога не си се борила срещу тях и никога не си защитавала лично, с голи ръце или с атамето си някоя от твоите ученички или последователки, кажи ми, по силата на какво право настояваш да бъде пожертвана единствената Омар, която се бори, победи и унищожи графинята?
Този път шепотът прерасна в ясни силни гласове, които насърчаваха Селене.
— Чуйте ме… Войната на вещиците вече започна. Скиптърът на властта съществува и е в ръцете на Одиш. И забележете: жените Одиш са едва трийсетина, а ние сме хиляди. Докога ще продължаваме да сме роби на страха?
Настана страхотна олелия и сред множеството викове и коментари се открои гласът на една Омар — британска кобила, извиси се над всички и прогърмя в залата:
— Аз съм Кроона Салисбъри, дъщеря на Катеш и внучка на Ина, от клана на кобилата. Коя си ти, Селене, та да ни казваш кога и как трябва да се борим срещу жените Одиш? Какво си сторила, та да заслужиш нашето уважение, освен да размахваш своето непокорство и непослушание към матриаршите си? Защо трябва да те слушаме?
Тогава Селене се изправи и застана лице в лице с неприятната кобила.