— Аз съм Селене Цинулис, дъщеря на Деметер и внучка на Геа, от клана на вълчицата, и мога да кажа, че се борих срещу Баалат, овладях бойните изкуства на Одиш с господарката на ледовете, бях пленница на Салма и на графинята в света на мрака. Аз, Селене, слязох по Пътя на Ом и горещо помолих мъртвите да оставят жива дъщеря ми, а Баалат да бъде задържана и затворена. И направих това САМА. Ако ние, две самотни вълчици, се осмелихме да се изправим срещу страшните Одиш и ги победихме… какво би станало, ако ги атакуваме като глутница всички заедно? Ако Одиш бъдат обсадени от змиите, от мечките, от лъвиците и от орлиците от бойните кланове? Какво би станало с тях?
Учената Ингрид си сложи очилата си и възрази:
— Тук имам извлечение от добросъвестното и задълбочено изследване на Маклоувър относно настъпленията на Одиш срещу клановете Омар в течение на цялата история на нашето съществувание. Над дванайсет хиляди и петстотин анализирани битки и сражения. И от всички тях извличаме един-единствен ясен извод: Одишките са непобедими. Затова единствено възможната стратегия е тази, която винаги сме използвали, а именно — да бягаме и да се мъчим да останем незабелязани. Почерпихме тази мъдрост от нашите тотеми. Винаги сме правили така. Повече от три хиляди години следвахме примера на животните — символи на нашите кланове, и се криехме в бърлогите си. И оцелявахме, нали? И за в бъдеще ще продължаваме да оцеляваме. Благоразумно ще изчезнем за известно време и ще сменим самоличността си, докато дойдат по-добри времена. Срещу Одиш не можем да се борим.
Тогава скочи младата Аурелия, като истинска боркиня.
— Лъжа! Аз, Аурелия, дъщеря на Сервиля и внучка на Лукреция, от клана на змията, заявявам пред вас, че напротив, с подходящите оръжия и нужната подготовка е възможно да се опълчим на Одиш. Нашите майки ни втълпиха, че борбата е табу, но аз, която видях как умира сестра ми, без да мога да й помогна, наруших възбраната с разрешението на баба ми, великата Лукреция. Всички я познавате, оплаках смъртта й миналата зима, беше жена с напредничаво мислене и невероятна прозорливост въпреки своите сто и три години и именно тя поиска от мен да обуча избраницата на изкуството да се бие. Баба ми Лукреция ми показа верния път. Свърши се вече със старото време, когато жените Омар се криехме, молихме за милост и оплаквахме покойниците си. И на мен, като на Селене, вече ми омръзна. Много девойки си отрязахме къси косите, тренираме бойни изкуства и искаме да живеем без страх и без защитни щитове.
Амира направи знак на Криселда и тя незабелязано стана от масата. В този момент спонтанната реч на Аурелия предизвика бурни аплодисменти в редиците на най-младите. Валерия, между два огъня, се опита да уравновеси силите:
— Признавам, че се поколебах, но добре и отдавна познавам Селене. Винаги е била непокорна, с бунтовнически дух, но и винаги е проявявала последователност в идеите си. Смелостта и енергичността на Анаид не биха могли да дойдат от консерватизма на насадения страх пред Одишките. Кажете, коя от вашите дъщери, възпитани да тачат правилата на Омар за благоразумие, страх и подчинение, би била готова да се хвърли в света на мрака, възседнала първия слънчев лъч, за да се бори срещу страшната Салма въпреки повелята на матриаршите или би проникнала в кървавите владения на графиня Ержбет, за да й отнеме талисмана?
Настана красноречиво мълчание.
— Селене вдъхна на дъщеря си смелостта и силата, която сама притежава. Анаид бе възпитана с любов, със страст, с мъдрост, със смелост… и… защо не… със свободолюбив.
Най-консервативните извисиха глас:
— Да, но се провали!
— Избраницата ни предаде.
Валерия ги накара да замълчат:
— Анаид беше готова да тръгне по Пътя на Ом и искаше да го направи, за да ни избави от Баалат. Това беше нейното намерение. Нима ви се струва егоистична или недостойна цел? Но бе пленена от пазителките на Ел Тейде, които очакват нашето решение и присъда, за да знаят как да действат.
Селене я прекъсна:
— Осъдите ли Анаид на смърт, всички ще загинем с нея.
Най-консервативните Омар, оглавявани от козата Людмила, се противопоставиха на младите. Осъзнаваха, че редиците им все повече оредяват и съображенията яростно се оспорват.
— Избраницата трябва да умре.
— Няма вече никаква надежда.
— Не можем да вярваме на Анаид.
Гласът на Селене се извиси над останалите:
— Аз я обичам! Обичам я безумно! Повече от всичко на света и ще я спася дори ако за това трябва да заплатя с живота си!
Повечето пратенички станаха и заръкопляскаха на Селене. Една млада мечка със златиста коса и черни очи, от високопланинската област Кантабрия в Испания, взе думата, за да говори от тяхно име: