Клодия разтърка измръзналите си длани. След като бяха стигнали дотук, може би щяха да й потрябват. Втренчи се в Дасил.
— В това местенце намират ли се зайци или кокошки?
Дасил се ококори от изненада.
— Още ли си гладна?
Звънливият смях на Клодия огласи цялото пространство, но беше толкова непресторено жизнерадостен и свеж, че прозвуча като добро предзнаменование, също като благоприятните знамения на вътрешностите на закланата кокошка, която Дасил успя много ловко и бързо да достави.
Този път вътрешностите говореха съвсем ясно, но колкото и усилия да полагаше Клодия да научи Дасил как да разкрива тайната на скритите гънки и как да тълкува знаците, момичето гуанчи виждаше само кървави парчета от черен дроб, бъбреци, бял дроб и сърце. Стараеше се да внимава в обясненията на Клодия, но през цялото време в нея напираше желанието да повърне върху карантиите.
— Виждаш ли тази струйка кръв? Означава гъст пушек, а това пространство е вода, а тази вена — огън. Това може да означава само вулкан, изригващ вулкан, близо до морето.
Получила просветление, Дасил се досети и ахна:
— Тейде.
— Или Етна, или Везувий, или Снайфелсьокул. Има много вулкани, разположени на острови или близо до морето, но сърцето ми подсказва друго. Виждаш ли тази ясна бразда? Това е оръжие. А ръката, която го държи, е ръка на воин. А тази извивка показва жена, а този знак… може да бъде отегчение…
Клодия започна да навързва отделните елементи и да измисля най-невероятни комбинации.
— Отегченият воин и неговата жена. Отегчителната женска война. Войната на отегчените жени. Отегчените воюват с жените си…
Дасил се унасяше. Клодия я разтърси.
— Помогни ми, моля те. Напъни си малко мозъка.
Дасил се наведе, като се прозяваше.
— Съжалявам, но когато умирам за сън…
Клодия отвори широко очи и изръкопляска.
— Сън! Това е. Досада, скука, отегчение, сънливост. Почти синоними са.
Дасил взе да гадае:
— Спящият воин. Сънливият воин…
— Или сънят на воина.
И двете предположения нищо не й подсказваха. Но Клодия не се предаваше.
— Дремещият воин.
— Или заспалият?
— А защо все говорим за воин? Нали каза, че виждаш жена?
Клодия се засрами. Беше се проявила като глупава женомразка. Поздрави Дасил за идеята.
— Точно така! Спящата жена. Този път уцелих.
“А димящият воин?
“Да, мъж, който държи факла. Това е — димящата планина, воинът, бдящ над съня на любимата си, бялата спяща девойка. Която спи… или е мъртва!
— И какво означава това?
— Така наричат вулкана Попокатепетл и планината Истаксиуатл.
Двете млъкнаха. Дасил си разтърка очите. Неочаквано се бе оживила.
— И къде се намират?
— В Мексико, Америка.
Дасил грейна, изпълнена с надежди.
— И майка ми е в Америка. Живее в Ню Йорк.
— Знаеш ли колко е часът там?
— Май са със седем часа напред.
Клодия трескаво размишляваше.
— Значи ще ги хванем точно навреме. Сега е ранен следобед. Има ли интернет в тази къща?
Естествено, че имаше, и дори и да нямаше връзка, все нещо щяха да направят.
Клодия много умело работеше с интернет. Сърфира из мрежата, мина през клана на вълчицата, на ягуара и на колибрито и с точно и на място поставени четири въпроса към младите Омар, които познаваше, успя да вдигне на крак цялото ацтекско племе от общността Омар. Скоро заприиждаха всякакви и доста тревожни съобщения. Така например едно момиче Омар от клана на змията, страстна почитателка на негърските танци кумбе, беше забелязало необичайно раздвижване, подсказващо присъствието на Одиш в хотел в Катемако, на юг от пристанището на Веракрус. Клодия се нуждаеше от време, за да събере информация за предполагаемите Одиш.
След няколко часа, с помощта на Дасил, която по своя си неподражаем начин й даваше лингвистични съвети по испански, успя да събере пълни данни за самоличността на жените, отседнали в хотела, и то благодарение на една камериерка Омар, от клана на колибрито, дребничка и бърза като тотема на клана си, която си пъхаше носа навсякъде, надничайки и в най-скритите ъгълчета на хотела. Даде им имена, дневна програма, документи, та дори и снимки. Дасил без никакво колебание разпозна виновницата за всички беди — Кристине Олав. Изглежда притежаваше много ценна кутия за бижута, която държеше в сейф при засилени мерки за сигурност и често я вадеше, за да я носи със себе си на периодичните срещи със свои съмишленички.