Анаид си отдъхна облекчено. Беше изпълнила мисията си. Баалат беше обезвредена. Искаше й се да се порадва на победата, но все още не бе чула какво решение са взели за нейната участ.
— Що се отнася до живота на Анаид Цинулис, избраницата, ние, мъртвите, се съобразихме с пророчествата, които са определили тя да се разпорежда с бъдещето на вещиците и да владее всемогъществото на скиптъра. Затова й предоставяме възможност да се върне в света на живите, при условие че тук и сега, пред нас, се откаже от безсмъртието си и след като изпълни мисията си, принесе в жертва живота си на мъртвите.
Анаид потрепери. Получаваше отсрочка, но дамоклевият меч, заплашително надвиснал, все така грозеше бъдещето й.
Деметер обаче взе думата:
— Вместо живота на Анаид бихте ли приели живота на друга, която я обича?
— Да, ще го приемем, но трябва да е от нейната кръв — съгласиха се те след дълго мълчание.
— Не! — изпищя Анаид. — Не е справедливо.
Деметер строго я сгълча:
— Извини се, искай прошка от мъртвите. Решенията им винаги са справедливи.
Анаид покорно наведе глава и заговори смирено:
— Велики и премъдри членове на Съвета на мъртвите, моля ви, не приемайте живота на никого друг вместо моя. Щом изпълня мисията си, ще се върна при вас и ще остана в царството ви завинаги.
След отчаяната молба на Анаид се възцари гробно мълчание. Деметер побърза да поправи стореното:
— Моля ви, не вземайте предвид думите й. Тя е прекалено млада и импулсивна.
— Тъй като не постигнахте единомислие по въпроса чий живот да ни принесете в жертва — произнесоха се мъртвите, — то ще приемем първия, който ни дадете.
Анаид почувства странно безпокойство, смътна тревога, но се въздържа от възражения, от страх да не злоупотреби с безкрайното търпение на мъртвите. Това щеше да си остане нейна тайна — само тя щеше да знае за клетвата, която им бе дала, и нямаше да позволи на никого да се жертва вместо нея.
— Приемете моята дълбока признателност, че бяхте така добри към мен.
Мъртвите я заобиколиха от всички страни и подеха ритуален химн, който я разкъсваше отвътре, но от устата й не излезе нито стон. После Анаид се завъртя около оста си безброй пъти, като неуморен пумпал, който постепенно взе да се стапя от шеметната скорост, докато накрая се превърна в ембрион и изчезна. Веднага след това зародишът отново придоби форма и започна да расте, да расте изумително бързо, докато си възвърна предишната форма и достигна зрялата си възраст.
Това се случи за частица от безвремието.
И Анаид се възроди отново за живота — това единствено и неповторимо притежание на простосмъртните.
Умората й беше безгранична, въпреки че се чувстваше възнаградена. Пак бе смъртна.
Беше умряла, за да живее отново… Дали не се бе изпълнило пророчеството на Оди?
Мъртвите дадоха последни указания:
— Ти, Деметер, ще преведеш внучката си Анаид през лабиринтите на нашето царство и ще определиш водач, който да я придружи до кратера на мрака. Като нейна покровителка и гарант, ти поемаш отговорността да изпълни думата си да ни даде живота на една смъртна.
— Благодаря ви, велики и благородни вождове на мъртвите — поблагодари им Деметер.
Анаид не знаеше дали не трябва да остане още коленичила, но усети как Деметер я задърпа, изправи се и я последва.
— Да побързаме! — прошепна на ухото й Деметер.
— Нееее!!!!! Оставете ме! — отекна вик откъм крепостта. — Аз съм великата Баалат, пуснете ме. Казах ви да ме пуснете.
Сърцераздирателните викове на Баалат и заплашителната нотка в гласа й накараха Анаид да се разтрепери и коленете й омекнаха. Коварството, жестокостта и болната амбиция на злата вещица бяха причинили много беди на Омар и на семейството й. Беше си заслужила такъв край.
— Не може да ме осъдите на вечна смърт!!! Не можете!
Баалат се съпротивляваше яростно, с пълното съзнание, че решенията на Съвета на мъртвите са окончателни. И Анаид беше доволна, че са неотменими и стриктно спазвани.
Баба и внучка се отдалечаваха и все по-приглушено и неясно долавяха викове на Баалат — все по-отчаяни, все по-гневни.
— Да вървим, преди гневът на Баалат да ни застигне — прошепна Деметер и отвори врата на крепостта, която извеждаше навън.
Гласът на Баалат постепенно затихна. Очевидно я омотаваха с въжета на забравата. Внезапно спря съвсем. Бяха й запушили устата. Беше замлъкнала завинаги и тялото й никога повече нямаше да може да се върне в света на смъртните.