— Слушам.
Селене знаеше, че понякога съдбата проявява странни прищевки и няма нищо случайно. Налудничавата идея на Дасил май беше възможност, която не бе предвидила и премислила. Силата на обичта на приятелите й. Силата на любовта на Рок.
Може би не всичко е загубено.
Глава двайсет и осма
Анаид се беше оставила в ръцете на баба си Кристине, която лично я подготвяше за голямата церемония на следната утрин по изгрев-слънце. Бърбореше неуморно, не спираше да задава какви ли не въпроси и беше много развълнувана и радостно нетърпелива. Любуваше се на красивата си туника, като прокарваше пръсти по бродериите от злато и сърма. Стъпваше на пръсти като балерина с копринените си пантофки и танцуваше пред огледалото, карайки обсипаните си със скъпоценни камъни гривни да звънтят.
Кристине я гълчеше, че не стои мирна и не я оставя спокойно да я нагласи както трябва, в стилен строго изчистен грим: черна линия около сините й очи, за да подчертае дълбочината на погледа — малко немирен и младежки, сенки на клепачите и тъмночервено червило на устните — свежи и съблазнителни, невероятно прелъстителни.
— Не мога да повярвам! На мен никога не ми е давала да я гримирам — протестираше Клодия, долепила око до дупката.
Рок обаче я дръпна настрана, изгарящ от желание също да я види.
— Колко е красива!
Дасил на свой ред се намести до тях и занаднича през по-малка цепнатина.
— Готви се да ни предаде — прошепна с болка на сърце.
Клодия и Рок осъзнаваха, че тази радостна превъзбуда на Анаид, специалните грижи, които старателно полагаше, за да блесне с дрехите, специално предназначени за церемонията, и милото й отношение към жената Одиш без съмнение бяха предателство.
— Не е за вярване! Нима наистина е способна да се съгласи да стане кралица на всички Одиш? Не би го направила, нали?
Горката Дасил, с късата си поличка, с пуловера на цветя и с наклепаните си с туш мигли, жално заплака и под очите й се образуваха две големи размазани петна.
— Аз толкова я обичах, а тя ще ни унищожи и ще бъдем принудени да се бием. Като противници.
Напоследък и те лека-полека се бяха заразили от войнствените настроения, преди немислими, на останалите Омар.
Клодия също започна да се тревожи:
— Още не сме говорили с нея. Не ни е видяла. Не знае, че сме тук.
Рок потрепери. Беше почувствал студено докосване по гърба. Хвана ръката на Клодия и я стисна, за да й вдъхне кураж.
— Не се плашете, но май сме обкръжени.
Дасил и Клодия се обърнаха едновременно и тъкмо щяха да изпищят, но не им остана време, понеже нечии ръце светкавично им запушиха устата и пред очите им притъмня. Рок загуби съзнание, стиснал ръката на Клодия. Последното, което видя, бе неясният образ на много красива жена с хищен поглед, като на сокол, който се стрелва от въздуха върху плячката си.
Кристине собственоръчно приглади немирните къдрици на Анаид и като я хвана за брадичката, я вирна нагоре.
— Скъпа моя, стъпвай изправена, с високо вдигната глава и гордо чело. Не губи кураж пред никого и пред нищо. И помни — ти си избраницата и много скоро ще държиш скиптъра в ръцете си.
Анаид се сети за нещо и Кристине веднага го забеляза.
— Кажи ми, какво ти трябва?
Анаид се поколеба за миг, но накрая се реши:
— Искам да ми дадеш няколко монети.
— Сега ли?
— Да, ще се чувствам по-уверена, ако нося със себе си монети.
Бялата дама отвори сандъче, пълно със златни пари, и й подаде една кожена кесия.
— Вземи си колкото искаш.
Анаид взе една шепа, пъхна ги в торбичката, сложи си я на врата и я притисна към гърдите си. Така беше значително по-сигурна.
— Още нещо, миличка?
— Не, благодаря, нищо друго не ми трябва.
Анаид се чувстваше чудесно така, приятно обгърната от топлата сърдечност на иначе студено изисканата си баба. Приказно красивият й дворец, изникнал от нищото, й предлагаше всевъзможни и невъобразими удобства, а гостоприемната домакиня не преставаше да я глези. След толкова дълги дни на лишения бе признателна на Кристине за топлата баня, за вкусната храна и за красиво везаните дрехи, които й бе подарила. Но трябваше да й благодари не само за гостоприемството. Благодарение на нея бе жива.
Внезапната й поява бе предизвикала остри пререкания между жените Одиш, подготвени да провъзгласят Ледената дама за носителка на скиптъра, но не бяха склонни покорно да се преклонят пред момиче със съмнителен произход, наполовина Омар. Свикаха събрание, което протече бурно, и на него обвиниха Анаид, че е внедрена в техните редици от врага, а Кристине — че отстъпва скиптъра на една предателка. Накрая Кристине използва цялото си влияние и власт, за да им наложи волята си и да ги усмири. Анаид обаче почувства, че не е добре приета. Дори Гунар, собственият й баща, беше намекнал, че може би не е достатъчно подготвена да поеме властта. Каква власт? Над Одиш или над Омар? Беше ужасно объркана.