Кристине й беше баба. Кристине й даваше всичко от себе си и отваряше сърцето си за нея. А жените Одиш имаха право, тя беше предателка.
— А сега искам да опиташ от тези вкусни хапки, преди да излезеш за началото на церемонията.
Анаид се почувства отвратително. Направо ужасно. Беше противоестествено да яде от ръката на човек, когото бе принудена да убие със собствената си кама.
— Не, благодаря. Не съм гладна.
Деметер бе поискала от нея да унищожи Кристине, но Деметер не я познаваше, не бе споделяла съкровените си тайни с нея, не се бе радвала на нейното внимание и грижи, не се бе чувствала така приета, изслушвана и обичана от Кристине. А млечната й сестра Сармик не отговаряше на повикванията й, от нейна страна се усещаше само тревога, опасност.
Беше самотна. Много самотна.
Вратата се отвори. Една Одиш с абаносовочерни крака, бивша привърженичка на Баалат, а сега подчинена на Кристине, с нескрито недоволство и не особено почтително ги прекъсна. Предаността й беше твърде съмнителна.
— Кристине, имаме малко неприятности.
Кристине се изпълни с негодувание:
— Не сега, Клое. Казах никой да не ме безпокои.
Без да обръща внимание на възраженията на Ледената дама, Клое — тъмнокожата Одиш, се дръпна встрани и направи място на други Одиш да минат, понесли безжизнените тела на Рок, Дасил и Клодия. Щом ги съзря, Анаид нададе вик:
— Не!!!
Кристине пребледня от гняв. Знаеше какво ще последва. Спря Анаид с решителен жест.
— Не са мъртви.
Клое се спогледа с останалите от групата, всичките бивши приближени от свитата на великата Баалат.
— Изглежда, малката Одиш, която ще ни управлява, има много милозливо сърце, склонно да съчувства на всички Омар.
— Млъкни! — нареди Кристине. — Тези Омар тук допринесоха сега Анаид да е при нас. Само дето Анаид няма представа, че замисляха заговор срещу живота й.
Анаид остана като втрещена.
— Моля?
Кристине я погали по косата.
— Скъпото ми дете, Дасил, Клодия и Рок възнамеряваха да те убият, възползвайки се факта, че сте били приятели. Изпратени са от Омар.
Анаид усети побъркващо раздвоение на личността, подобно на шизофренията. От една страна, онова, което твърдеше Кристине, й се струваше невероятно. От друга — познаваше законите на Омар и знаеше, че са издали заповед предателката избраница да бъде убита. Криселда, собствената й леля, беше натоварена със задачата да елиминира Селене, ако се докажеше, че е предателка. Анаид коленичи до Рок и го огледа отблизо. Имаше вид на уплашен.
— Рок! Рок! Кажи нещо.
Кристине й посочи как бе стиснал ръката на Клодия.
— Той вече ти го казва. Очевидно не те е дочакал. Даваш ли си сметка?
Анаид погледна последователно първо него, после и нея.
— Не може да бъде.
Кристине въздъхна:
— Всичко е възможно или искаш да го чуеш от неговата уста?
Кристине щракна с пръсти и тримата дойдоха на себе си, отвориха бавно очи в присъствието на Анаид и пред присъстващите Одиш.
— Анаид? — прошепна Дасил.
Кристине й помогна да се изправи.
— Същата, тази, която възнамеряваше да убиеш. Така ли е?
Дасил кимна, свела глава:
— Тя ни предаде. Тя е Одиш.
Докато задаваше следващия си въпрос, Ледената дама гледаше втренчено Анаид.
— И смятахте, че заради това тя трябва да умре?
Клодия се изправи, стиснала ръката на Рок.
— Да, така е. Трябва да умре.
Анаид усети как силите я напускат и тялото й сякаш се разпада.
— И кой щеше да забие камата? Рок?
Рок погледна Кристине.
— Да, аз. Понеже от мен не го очаква.
Клодия посочи хванатите им ръце.
— Не очакваше и да се влюбиш в най-добрата й приятелка.
— Беше изненада. Анаид не знае.
Клодия на свой ред погледна Кристине.
— Влюбихме се. Рок вече не обича Анаид.
Без да я е грижа за новите й дрехи, Анаид се хвърли на земята и си запуши ушите.
— Не искам да слушам повече, не искам да ви видя повече, отведете ги, накарайте ги да млъкнат, направете така, че да изчезнат.
Кристине се обърна към Клое, която бе наблюдавала сцената със скептична физиономия: