— А третата? — попита Анаид с леко потреперващ глас, понеже предварително се досещаше за отговора, който майка й се готвеше да даде.
И наистина, Селене изрече очакваното име:
— Ледената кралица, Бялата дама, вещицата на ледовете, Кристине Олав, майката на Гунар.
— Моята баба — уточни Анаид, допълвайки списъка.
— Да, баба ти — потвърди с неохота Селене, свила устни.
— Баба няма да ми изпие кръвта, не би пожелала смъртта ми.
Селене я погали по косите и усети, че при допира Анаид се отдръпва.
— Тя е най-лошата, Анаид, повярвай ми. Тя е най-интелигентната и ще те използва, без дори да разбереш. Жадува за власт и иска да притежава скиптъра, така че, вместо да те унищожи, ще сломи волята ти.
Анаид обаче упорито вярваше в Кристине и не забравяше доброто, което бе сторила за нея.
— Тя ми спаси живота, когато бях дете, а после ме защити в Урт и в Сицилия. Ако тя не ме беше спасила от ноктите на Салма, сега нямаше да съм тук.
Защити я така пламенно и искрено, че накара Селене да бъде по-внимателна и веднага да смени тона:
— Съжалявам, Анаид. Най-трудно ни е да поставим под съмнение доверието си в хора, които обичаме или за които вярваме, че обичаме. Боли, знам, че боли. Макар и да не ми вярваш, аз много обичах баща ти и затова толкова много ме заболя от неговото предателство. Раната още не е зараснала.
Анаид забеляза как сълзица се събира, готова да се отрони от очите й, но те мигом се избистриха и си възвърнаха естествения блясък.
— Къде е баща ми?
— Днес баща ти има да свърши някои работи — отговори неопределено Селене. — И нас ни чакат доста задачи за отхвърляне, преди да потеглим.
— Да потеглим накъде?
— На юг.
— И какво има на юг?
— Пътят на Ом.
Анаид усети всичките й сетива да бият тревога. Чувстваше, че не й достигат сили да поеме по страшния път към света на мъртвите. Още не. Сега не може. Нима Селене не го разбира?
— Не знам дали ще мога, не съм готова.
Не, Селене не си даваше сметка.
— Нуждаеш се от пост и медитация. Това ще ти помогне. Колкото по-леко е тялото ти, толкова по-безболезнено ще понесеш прехода към небитието и пропадането.
Анаид потрепери. Небитието? Пропадането? Усети да й прилошава — първо й изтръпнаха краката, после чувството се надигна и стисна гърлото й. Зави й се свят.
— И къде е това? — поиска да научи тя.
— Не знам. Ще потърсим някакъв знак.
— Знак? — изненада се Анаид.
— Така ми казаха матриаршите.
И в този момент Анаид избухна:
— Искаш да кажеш, че и идея си нямаш как се стига до Пътя на Ом!
Селене се почувства неловко.
— За нас, магьосниците Омар, това си остава тайна, ние нямаме представа как се стига до света на мъртвите.
Анаид осъзна какво се опитваше да й загатне Селене.
— Значи Одиш знаят?
Селене леко кимна в потвърждение на опасенията й.
— Тоест трябва да поискаме помощ от жените Одиш? Така ли?
— Не, Анаид. Ти ще го намериш — бавно произнесе Селене с нотка на страх, която Анаид долови. — Така казаха оракулите.
— Понеже аз съм избраницата… — налучка предпазливо Анаид.
— Не само заради това… — поправи я Селене.
Анаид си пое дълбоко въздух. Започваше да разбира някои неща. Или по-точно много неща. Беше предопределена да стане избраницата поради смесения си произход. Беше единствената жива магьосница Омар, в чиито вени течеше кръвта на Одиш.
— Аха. Значи аз съм способна да открия света на мъртвите, понеже съм наполовина Одиш.
— Да — бе принудена да признае Селене, смутена.
На Анаид нещата й се изясниха. Тя притежаваше способността да разговаря с духовете. Селене — не, даже не ги виждаше. А духовете знаеха всичко. Анаид погледна изумрудения си пръстен.
— Мога да проверя още сега. Ще се свържа с някой дух.
Селене обаче поклати скептично глава.
— Те няма да ти кажат къде е пътят, защото духовете, които живеят сред нас, са наказани и не знаят как се стига до него.
Анаид се замисли.
— А мъртвите? Аз разговарях с Деметер, която ми се яви под формата на вълчица.
— Те нямат право. В момента, когато влизат в селенията на мъртвите, дават обещание никога да не разкриват къде е пътят.
Внезапно Анаид се сети за случая със Селене и осъзна колко парадоксален е бил.
— Тогава ти как го направи?
Селене сведе глава, смутена, и Анаид разбра без думи.
— Ами да, разбира се, била е Кристине Олав, вещицата Одиш, която според теб е злодейка, сигурно тя те е завела до входа.
Селене позабави отговора си и за да спечели време, се прокашля, преди да потвърди: