— Тогава какво? Пак ли някаква неприятност с Одишките?
— Не.
Карен въздъхна облекчено. Като лекар, нейно бе задължението да се оправя с труповете на момичетата и бебетата, погубени от Одиш. Беше ужасно и тежко задължение и всеки път се заричаше, че ще е за последно. Бяха в смутни времена на война и откакто Селене и Анаид изчезнаха, жертвите капеха една след друга, редовно и неизменно. Нямаше да понесе още едно убийство. Не, не и тази нощ.
— Тогава?
— Става дума за Рок.
Карен зяпна от изненада. Елена нямаше навика да я привиква спешно посред нощ, за да й говори за проблемите на синовете си. И още по-малко за младеж като Рок.
— Нищо не разбирам от дечурлиги, нали нямам деца…
— Онази, Дасил, тя се върна.
— Аха — кимна Карен, но все така не проумяваше каква е връзката.
Въпреки това споменаването на името Дасил я успокои. Вече можеше да хапне, без да подскача от страх, можеше бавно да предъвква, да преглъща, без да бърза, и накрая да изпие едно кафе. Къщата на Елена, излъчваща толкова приятна атмосфера и домашен уют, беше място, което те предразполага да се насладиш на топла манджица, след което да се разположиш удобно в някое кресло до огъня и сладостно да се унесеш под звуците на мъркането на котките, лая на кучетата и виковете на децата. Не се двоуми повече и нападна косидото, вкусвайки го с удоволствие. Ммм, беше превъзходно! Като всичко, което готвеше Елена. Някой ден трябваше да я попита дали замесва кюфтетата с яйце и хляб, натопен в мляко или само натрошен.
— Разказвай, слушам те.
— И така… — започна Елена, като си сипа чаша прясно мляко с малко бисквити, за да прави компания на Карен — както отбелязах Дасил беше изчезнала. След като я убедихме, че Анаид не е тук, тя си тръгна, без да се сбогува. Тази вечер, за моя изненада, Рок я докара с колелото, като ни обясни, че е паднала и се е наранила, и не ме остави на мира, докато не се съглася да я прегледам най-основно — всяко мускулче и всяка костица от тялото й, сантиметър по сантиметър. Впрочем това момиче май е само от кости.
Карен кимна в знак на съгласие, като старателно обра със залък чинията до блясък. И идея си нямаше какво й беше щукнало на Елена, та да я безпокои.
— После ме помоли да се съглася да остане у дома, докато стане време да се връща в Тенерифе.
— Добре де, и?
— Не сваляше очи от нея.
— Е, и?…
— Направо я изяждаше с поглед, поднасяше й вода, дърпаше й стола, за да седне, хилеше й се като малоумен, та дори й написа стихотворение.
— Наистина ли? — не повярва Карен.
Елена се разпали:
— Защо мислиш, че съм толкова ядосана? Вкопчил се е в това момиче, не се откъсва от него. Естествено, не я сложих да спи в неговата стая. Качих походно легло горе в спалнята на близнаците.
Карен едва се сдържаше да не прихне, но успя да се овладее.
— Да не би да ревнуваш?
— Не ме разбираш.
— Какво да разбирам?
— Това, че го е омагьосала!
На Карен вече й писна.
— Добре, Елена, по-спокойно. Нищо, че сме магьосници, все пак трябва да приемем, че децата ни могат да се влюбят в когото си поискат.
— Та тя е още дете.
— Аха.
Елена, силно разстроена, заобяснява:
— Слушай внимателно и не ме прекъсвай. Дасил му дала да пие омайно биле.
Карен млъкна озадачена.
— Откъде знаеш?
— Знам, понеже Рок всичко ми разказа. Той не е наясно, но аз разбрах. Срещнали се на пътя и тя го помолила да отпие от някакъв сироп, съчинила някаква скалъпена история как уж се била хванала на бас.
Карен я погледна заинтригувана.
— Призна ми, че след като отпил от така нареченото разхладително, още щом я погледнал, внезапно я преоткрил.
Сега вече Карен започна да й вярва. Точно такова бе въздействието на омайното биле — неочаквано те връхлита чувството, че преоткриваш някого.
— Да, всичко се връзва.
— Свързах се с матриаршите от Оротава и се оказа точно това, от което се страхувах. Отново ги е измамила. Това момиче е истинско бедствие.
Карен изпита съчувствие:
— Горкичката, майка й е виновна.
Елена беше възмутена:
— Съгласна съм, че майка й винаги е била луда глава и хукна към Ню Йорк без багаж и без нищо, но все пак не я жали толкова.
— А защо не взе дъщеря си със себе си? — с упрек попита Карен.
— Не знаеш ли цялата история?
— Не.
— Забрави я в един супермаркет, още като бебе.
Карен се задави.
— Какви ги приказваш! Не е за вярване. Значи затова е заминала сама?
— След този инцидент матриаршите й забраниха да се доближава до дъщеря си. Кланът пое грижата по отглеждането й.