Огледа се. Без медицинските си инструменти се чувстваше безпомощна.
— Необходима ми е чантата с инструментите. В колата е.
Елена се изправи и излезе, оставяйки Рок на грижите на Карен. Върна се след няколко минути, стиснала докторската чанта на Карен в едната ръка и с панически страх, изписан на лицето.
— Дасил е изчезнала. Децата казаха, че си е тръгнала, докато с теб бяхме в кухнята.
Карен се въздържа от коментар. Научил от Елена за случилото се със сина му, в стаята мигом се появи съпругът, съкрушен от бедата. Той взе на ръце Рок, сложи го на леглото и го целуна по челото с нежност, необичайна за грубата му външност. После прегърна Елена и й каза, че много я обича.
— Сериозно ли е? — попита той Карен.
Угрижена, тя отвори чантата с инструментите си и не му отговори директно на въпроса.
— Ако не се справя без чужда помощ и се наложи, ще трябва да го заведем в болницата.
Ковачът, като практичен човек, се захвана за работа.
— Ще сложа децата да спят и ще запаля колата да е готова, та да не се бавим.
Когато останаха отново сами, Елена сграбчи ръката на Карен.
— Моля те, погрижи се за него като за собствен син. Доверявам се изцяло на теб.
— Къде отиваш?
Когато ставаше дума да защити децата си, Елена беше като разярен звяр.
— Да намеря Дасил и оная Одиш — заяви решително тя.
Анаид летеше сред короните на дъбовите дървета, като ловко избягваше да се блъска в младите клони, които бяха избуяли прекалено много и се изпречваха на пътя й. Полетът й бе посрещнат от изумения поглед на бухалите и сумтенето на кукумявките.
При все това нито горските обитатели, нито усилията да маха постоянно с криле и да оглежда внимателно пътеките, лъкатушещи през дъбравата на няколко метра под нея, не й пречеха да мисли. Търсеше Дасил и въпреки внушителните си криле, покрити с пера, мозъкът и мисленето й не се бяха променили. Или май да?
Анаид почувства, че й става мъчно.
В последно време не можеше да се познае. Правеше всичко поривисто, припряно, ненаситно и в крайна сметка нещата се получаваха не както трябва. Какво му беше станало на Рок? Защо бе изпаднал в несвяст? Сериозно ли беше? Всичко се беше развило невероятно бързо и не й остана време да го асимилира.
Приблизително преди час крадешком бе влязла в къщата на Елена и беше заплашила Дасил веднага да се маха оттам. Влезе със свито сърце, с пълното съзнание, че се промъква в дома на приятелката на майка си, библиотекарката, която беше осигурявала любимите й книги, жената, която я прие у тях, когато Селене изчезна. А сега влизаше като крадец през прозореца, без да й се обади, под прикритието на мрака.
Стоеше сгушена в коридора, изчаквайки удобния момент да се вмъкне в стаята на Дасил, и чу как Карен пристига. Съвсем ясно разпозна пеещия й глас и бързите й стъпки. За миг краката й се подкосиха. Наложи си да потисне желанието да слезе във вестибюла, да я целуне и да седне на коленете й. Липсваха й спонтанният й смях, безкрайните им сладки приказки, горчивите й сиропи и нежните й прегръдки. Съжаляваше за всичко и беше готова да върне лентата назад, да слезе по дървените стълби, да седне на масата да вечеря заедно с Карен и Елена и да признае, че е дала на Рок омайното биле. Желаеше да се освободи от отговорностите и да се чувства отново млада и послушна вълчица.
Точно тогава съгледа Рок да излиза в коридора и тихичко да чука по вратата на стаята, която Дасил делеше с близнаците. Прилепи се към стената, за да не я забележи. Той криеше нещо зад гърба си. Дали не е роза? Анаид не можеше да повярва. Нали не се кани наистина да подари цвете на Дасил? Оказа се точно така. Рок подаде на изумената Дасил градинска роза и я накара да вдъхне благоуханието й.
На Анаид нервите й се изопнаха до скъсване, щом видя Дасил да го дарява с очарователна усмивка, за която дори сама не подозираше колко е прелестна, и как Рок пристъпи към нея, умиращ от желание да я целуне. Задължително трябва да се намеси. С едно простичко заклинание успя да предизвика вятър и отвореният прозорец силно хлопна, и то с трясък, който стресна Рок и Дасил и ги накара да подскочат и да се откъснат един от друг. Това беше достатъчно. Уплахата беше прекъснала вълшебството на момента и те се отдръпнаха един от друг изплашени. Анаид изчака да затворят вратите, преброи до десет и връхлетя с гръм и трясък в стаята на Дасил. И тогава експлодира. Беше ужасно сърдита, очите й мятаха огън и жупел, нахвърли се върху момичето, нарече я „гаднярка, натрапница, навлек, измамница". И я изгони без право на възражения.