Старата Дорко разкъса бялата й копринена дреха и подаде камшика на графинята.
— Искате ли първо вие?
— О, толкова е досадно, започни ти — изпуфтя графинята, като се облизваше сладострастно пред безпомощната си жертва, а после се изтегна на леглото.
Дорко стовари бича върху белия гръб на Анаид, която никога не бе и подозирала, че ударът може да е толкова болезнен. Шипове се врязаха в кожата й и я разкъсаха. Острата, раздираща болка я остави без дъх. Вторият удар беше още по-страшен. Новата рана направи предишната по-дълбока и откъсна части от плътта й. Този път тя изкрещя. И следващия, и по-следващия. И вероятно щеше да продължи да крещи от болка, докато се строполи напълно омаломощена и безжизнена, ако точно в този момент не се бе отворила вратата и не бе влязла намръщената Хо Илона, влачейки безжизненото тяло на Дориска. Китките й бяха срязани и кръвта изтичаше бавно, на капки, които пълзяха по ръцете й и оставяха петна на пода. Анаид искаше да се втурне към нея и да й помогне, но не можа да помръдне.
— Господарке, господарке, дошли са гости, а това момиче може всичко да развали.
— Гости ли? Какви гости?
— Току-що пристигнаха, госпожо. Сега ги пускат да влязат в източната зала.
Графинята отвори прозорците и лицето й помръкна. Наистина в двора пред замъка бяха спрели две карети, теглени от чистокръвни жребци, и от тях бяха слезли благородници. Как смееха да идват в замъка й в този късен час? Беше проява на неучтивост да пристигнеш в замъка на вдовица след залез-слънце. Би трябвало да се настанят в някоя странноприемница и да поискат да бъдат приети на сутринта.
— Кажете им, че съм уморена и не мога да приема никого.
— Госпожо, братовчед ви е, първият министър Туршо. Настоява да ви види.
В очите на Анаид блесна искрица надежда. Ако гостът наистина бе Туршо, може би с Дориска можеха да се спасят и да оцелеят. Животът обаче изтичаше от тялото на младата Омар.
— Братовчедке Ержбет! — чу се глас от двора.
Ержбет се отдръпна от прозореца и направи знак на Хо Илона тя да се покаже.
— Кажи му, че съм неразположена.
— Господарката е нещо неразположена — извести на висок глас Хо Илона, като сложи ръце пред устата си като фуния.
— С мен е лекар, той може да я прегледа и да се погрижи за нея.
Ержбет стана още по-неспокойна.
— Кажи им, че вече съм си легнала и може да ме събудят.
— Господарката си легна, спи и не бива да я безпокоите.
— Нима госпожата спи на светло?
— Ама че нахален досадник! Какво си пъха носа навсякъде! — изръмжа графинята. — Кажи му, че тъкмо си ми дала билкова отвара, понеже ме е втресло.
— Господарката е с температура.
Този път министърът отстъпи пред безконечните оправдания.
— Добре. Попитай я дали ще ни приеме утре рано, на разсъмване
До разсъмване оставаше още много време и Анаид си даде сметка, че ако не се намеси незабавно, нито Дориска, нито тя ще видят утрото на новия ден. Беше дошъл моментът да действа.
Затвори очи и съсредоточи цялата си енергия в разперените си пръсти, вливайки в тях всичките си останали сили. Ръцете й се превърнаха в закалена стомана и с един мощен напън тя изтръгна оковите от стената. Вече свободна, се затича лудо и се хвърли към прозореца.
— Помощ! — изкрещя тя. — Помощ, спасете ни!
Не успя да скочи, понеже Дорко я стисна здраво и я дръпна, а после я завлече пред Ержбет, която грабна камшика от ръката на Дорко и започна безмилостно да я налага.
— Глупачка! Нещастница! Жалка негодница!
Анаид обаче вече бе преодоляла страха и когато шиповете в края на ремъците се забиха в опакото на дланите й, с които бе закрила лице, гневът й изригна неудържимо и тя предизвика буря.
Мълнията с трясък връхлетя през прозореца и профуча над стъписаната Одиш, сеейки разруха по пътя си, след което изчезна през отвора на камината. Оглушителен грохот разтърси из основи замъка, а Анаид, възправена насред стихията, ставаше все по-страховита, по-силна и по-могъща. Моментът бе настъпил. Сега или никога. Извади от пазвата си вълшебното огниво и прахана и се хвърли към Ержбет, за да изгори зловещия и талисман. Графинята обаче изобщо не бе безпомощна, протегна ръка и отклони пламъка към завесите, които мигом пламнаха. Графинята извика. Едва сега я бе разпознала.
— Та това си ти! Ти си избраницата!
Измъкна от калъфа магическото си атаме, решена да я довърши. Точно в този момент вратата се отвори и в спалнята нахлуха Туршо и съдебният пристав. След тях се шмугна и слабо, пъргаво момиче, което застана между ужасната ръка на Ержбет и раненото тяло на Анаид.