След миг тишина парата под огромно налягане експлодира през пробития клапан с пронизително съскане. Преди парата да закрие гледката, за част от секундата Мърсър видя как лицето на Грета започна да се разлага. Първо изчезнаха русите й коси, изпепелени от нагрятата до петстотин градуса пара. После се разтопи кожата й и се видяха костите. Парата се обагри в червено от кръвта и тъканите на черепа й.
Грета изчезна и Мърсър се задави от стомашните киселини, които стигнаха до гърлото му. Знаеше, че го е спасил единствено късметът. Слепоочията му пулсираха. Неочаквано се разнесе вик — дрезгав, животински рев на първична ярост. Гюнтер Рат бе влязъл в сградата от противоположната страна и бе видял останките от любовницата си.
— Мърсър! — изрева той. — Ще те убия!
— И по-способни от теб са се заканвали — отговори Мърсър.
Рат изстреля един откос, разпръсквайки искри от безбройните метални повърхности.
— Още държа Далай Лама.
Мърсър едва не допусна грешката да му каже, че Клаус Рейдер е в съседната сграда. Беше уморен, не бе спал от трийсет и шест часа и не разсъждаваше нормално. Ако не беше адреналинът, отдавна щеше да е паднал от изтощение.
— Откажи се, Рат. Дори да избягаш от електроцентралата, няма да напуснеш Исландия. Видя хеликоптера. Знаеш, че сме предупредили военните. Ще блокират целия остров, ако се наложи.
— Мислиш ли, че сега това има значение? — предизвикателно изкрещя Рат. — Дори да успея да избягам, либийците ще ме убият, защото не съм им занесъл кутиите на Пандора.
„По дяволите! Той е готов да умре тук и иска да ме вземе със себе си“ — помисли Мърсър. Все още можеше да се измъкне и да чака войниците от базата в Кефлавик да сложат край на цялата история, но в съзнанието му изведнъжсе появи образът на Елизебет Розмундер, която храни патиците в Рейкявик.
— Либийците няма да имат тази възможност — извика той, изстреля един откос и хукна към задната врата на сградата. Край него свистяха куршуми, но нито един не го улучи и той се претърколи на асфалта навън. Знаеше, че Рат няма да му позволи даизбяга. Германецът нямаше какво да губи и бе мотивиран единствено от желанието да отмъсти.
Мърсър заобиколи постройката и стигна до каменисто пространство край брега на изкуственото езеро за ототпадъчни води. Повърхността блестеше на слънчевата светлина, озаряваща хоризонта. Той спря пред плетеницата от тръби и видя Рат, който излезе от сградата, дърпайки Далай Лама за дрехата.
Тибетският духовен водач бе изгубил един от сандалите си по време на изпитанието и кракътму бе окървавен от тичането по вулканичните скали. Той не можеше да стъпва на него и смуглото му лице бе пребледняло от болка. Но изражението му не показваше никакви чувства. Силата, с която предизвикваше голяма и мощна държава като Китай, контролираше и физическото му състояние.
От отсрещната страна на комплекса се чуха изстрели. Куршумите прелетяха над главата на Рат. По пътеката вървеше Клаус Рейдер. Лицето му беше намръщено, а очите му не се откъсваха от човека, който доскоро беше най-преданият му помощник.
Далай Лама се оживи, когато изтълкува действията на Рейдер като опит за спасяване. Рат отвърна на огъня. В същия миг Далай Лама премести тежестта си на другия крак и се опита да удуши похитителя си с мечешка прегръдка. Мърсър се подготви за мига, когато неонацистът ще пусне Далай Лама. Пистолетът натежа в ръцете му, затова той извади беретата. Пръстите му трепереха, а погледът му не можеше да се фокусира. Той затвори очи, опитвайки се да проясни зрението си, но безуспешно.
Петдесет метра разделяха Рат и Рейдер и между тях като електрически ток прехвърчаха искри на омраза. Изнервен, че не може да улучи бившия си шеф заради съпротивата на Далай Лама, Рат удари с дулото на пистолета си тибетския водач по главата, като я разкървави. Далай Лама остана неподвижен.
— Не се приближавай, Клаус — каза на немски Рат с неестествено неспокоен глас. — Явно се бе примирил с мисълта, че ще умре.
Рейдер или не го чу, или не го беше грижа и продължи да върви. Мърсър много искаше да разбере какво си говорят.
— Убий го, Гюнтер. Все ми е едно — каза Рейдер. — При всички случаи ще умреш.
— Готов съм.
— Знам. — Клаус се приближи на трийсет метра. — Какво означава за теб още едно убийство? Бих казал, че още една душа ще ти тежи на съвестта, но ти нямаш съвест. Мислех, че през всичките тези години съм ти бил учител. Но сега разбирам, че ти си ме учил. Твоят и моят живот са без значение.