— А неговият? — Рат допря пистолета до главата на Дал ай Лама.
— Той вярва, че ще се прероди в друг свят. Убеден съм, че не се страхува от смъртта. Пусни го и двамата с теб ще сложим край на всичко. Да видим колко си ме научил. — Рейдер пусна двата пистолета. — Един срещу ДРУГ.
— Ако го пусна, Мърсър ще ме застреля.
Рейдер погледна Мърсър и заговори на английски.
— Не стреляй. Ще се справя сам.
— Какви ги говориш, по дяволите?
— Това е между Гюнтер и мен, Мърсър. Той ще пусне Далай Лама, ако ти не се намесиш.
— Не.
— Моля те. Казах ти, че грешката е моя и аз трябва да я поправя. Позволи ми да го сторя. После може да ме арестуваш и да ме изпратиш в затвора. Нека аз сложа край на всичко.
— Знаеш ли какво правиш? — недоверчиво попита Мърсър. Рейдер се бе похвалил, че е експерт по бойни изкуства, но Рат беше двайсет килограма по-тежък и десет сантиметра по-висок от него.
— Дори той да победи, гарантирам, че няма да е в състояние да помръдне оттук.
— Добре, погрижи се за него, защото аз не съм във форма.
На Мърсър му се зави свят. Той залитна и падна върху тръба, която пулсираше от силата на почти врящата вода.
Рат хвърли пистолета и блъсна на земята Далай Лама. Очилата на тибетския водач паднаха и се счупиха. Той опита да се изправи и да застане между двамата противници, но раненият му крак сякаш отказа да го подкрепи. Далай Лама им извика да спрат, но те не го послушаха.
Двамата се приближиха един до друг. Рейдер атакува пръв — мълниеносен удар, който би прекършил гръкляна на обикновен човек. Рат хвана юмрука му, изви ръката му, ритна го три пъти в стомаха и го бутна на земята.
— Клаус — изсмя се той, — мислиш ли, че съм те научил на всичко, което знам?
Рейдер скочи и опипа счупените си ребра. Мърсър вдигна пистолета си, но двамата отново започнаха да обикалят в кръг, а и зрението му бе замъглено. Той повърна. Контузията от експлозията в сграда номер четири беше много по-лоша, отколкото мислеше.
Двамата германци отново започнаха да си разменят удари. Те знаеха, че тази битка може да има само един изход. Рат беше по-силен, в по-добра форма и по-сръчен. Години наред бе позволявал на ученика си да побеждава, за да поддържа интереса му. Рат можеше да го убие по време на всяка от тренировките. Това беше поредната измама, която се оказваше смъртоносна като останалите.
От устата на Рейдер потече кръв. Зъбите му бяха разбити, а едното око почти затворено. Той куцаше от ритника в слабините, но продължаваше да се бие, жертвайки тялото си, сякаш болката можеше да изкупи греховете му. Мърсър се надигна, за да наблюдава схватката, и допълзя до ръба на лагуната. Лицето му се обля в пот от горещата вода.
Съзнанието му беше твърде замъглено, за да разбере какво правят двамата германци. Температурата на водата, предназначена за близката минерална баня, се поддържаше на сто петдесет и осем градуса, но се охлаждаше, когато се влееше в басейна с площ четирийсет и пет хиляди квадратни фута. Там, където беше Мърсър, не бе необходимо изкуствено да се охлажда потокът, който извираше почти врящ от изпускателните тръби. От повърхността се издигаше пара като от кратер на вулкан.
Рат ритна в главата Рейдер, който падна до тръбата. Гюнтер му позволи да се изправи, но Клаус залитна като пиян и едва не се строполи отново на земята. Рат атакува за пореден път и Рейдер събра последните си сили и омраза, за да отвърне на удара. Той вкопчи пръсти в якето на Гюнтер и се хвърли в езерото.
Мърсър се дръпна назад, когато горещата вода изпръска краката му. Двамата мъже останаха под повърхността не повече от две секунди, и когато отново се появиха, Рейдер още не бе пуснал Рат. Лицата и ръцете им се бяха зачервили и водата бе одрала горните пластове на кожата им. Те се сваряваха живи. Гърчейки се в опит да се освободи, Рат загуби равновесие и отново потъна, а сетне пак изплува, когато шефът му вече нямаше сили да го държи. Беше късно да се спасява. Клепачите на неонациста бяха изчезнали. Мърсър щеше да помни писъка му до края на живота си. Както и победоносното изражение на лицето на Клаус Рейдер, който падна във водата, натискайки под себе си тялото на помощника си. Около труповете им изплаваха парчета плът.
Мърсър нямаше представа колко време е изминало. Някой докосна рамото му. Той отвори очи и видя Далай Лама, който бе допълзял до него. Без очилата очите му бяха присвити и насълзени.
— Къде ви боли?
— Навсякъде, освен съвестта — уморено се усмихна Мърсър. — Добре ли сте?
— Мисля, че да. Искаше ми се да ги спра. Мърсър обърна глава, за да погледне врящото езеро.
— Мъжът, който ви спаси, имаше дълг към кармата и можеше да го изплати само със смъртта си. По-добре е, че не ги спряхте.