Аника Клайн седеше между двама възрастни господа с официални вратовръзки и износени костюми. Мърсър предположи, че единият е дядо й Яков Айзенщад, а другият съдружникът му Теодор Вайцман. Усмихна се, като я видя. Тя бързо скочи, приглади черната си пола, приближи се до него и свенливо го целуна по бузата. Аника не си бе сложила грим и беше облечена скромно от уважение към дядо си, но опитът й да прикрие сексуалната си привлекателност забавляваше Мърсър.
— Не мога да повярвам, че лекарите в Рейкявик са те изписали. — Тя огледа раните по лицето му и сенките около очите му.
От поражението на Гюнтер Рат бяха изминали само четири дни. Лявата ръка на Мърсър бе превързана заради навехнатата китка и освен това видимо куцаше.
— Не ме изписаха. Избягах веднага щом ти напусна Исландия.
— Ако знаех, че не си достатъчно разумен, за да лежиш в болница, нямаше да дойда тук. — Аника го представи на Айзенщад и на Вайцман, които се ръкуваха с него.
— Радвам се да се запозная с вас — каза Айзенщад на английски със силен немски акцент. Двамата с Мърсър бяха разговаряли няколко пъти по телефона, за да уточнят детайлите на тази среща.
— Удоволствието е мое, господине.
Яков напълно отговаряше на представата на Мърсър. Беше едър и очевидно нямаше чувство за хумор. Държеше се официално и интелигентността му респектираше мигновено.
Фрау Гьотц поднесе на Мърсър кафе и чаша вода. Той забеляза, че тя го огледа и после кимна одобрително на Аника. Аника леко поклати глава, усмихна се и после направи жест, сякаш искаше да каже „може би“. Тя се изчерви, когато видя, че Мърсър е наблюдавал безмълвния диалог.
Барнс въздъхна.
— След като вече се събрахме, може да започваме — каза той, без да поздрави Мърсър.
Благодарение на усилията на Айра Ласко от болничната стая в Рейкявик Мърсър бе научил, че Барнс е прекарал дълъг следобед в Белия дом. Президентът бил бесен заради действията на директора на ЦРУ по случая и му заповядал да направи необходимите отстъпки, за да изглади нещата. Дори бе изпратил Барнс във Виена като жест към Айзенщад и Вайцман, вместо да проведе срещата във Вашингтон. По същество Барнс бе дошъл да се съгласи с исканията на Мърсър. Мърсър би парадирал с това, ако през последните няколко дни не бе набрал още преднина, затова съзнаваше, че държи всички козове, и позволи на Барнс известно достойнство.
— Господин Барнс, искам да ви благодаря, че се съгласихте да дойдете днес тук — започна Мърсър, създавайки илюзията, че директорът на ЦРУ все още има избор. — И държа специално да отбележа усилията ви да замаскирате случилото се на борда на „Императрица на моретата“. Долавям вашата намеса в измислената история за терористична атака, в която всички похитители са били убити от охраната на кораба.
— Това се доближаваше най-много до фактите и можеше да убеди медиите — съгласи се Барнс. Дори да изпитваше облекчение, че Мърсър не се подиграва с ролята му на момче за поръчки, той не го показа. — Успешно потулихме информацията за престрелката и схватката в „Синята лагуна“ и електроцентралата „Звартзенги“. Съобщихме, че е станала експлозия от силното налягане, която е осеяла с отломки близката минерална баня.
— Правителството ви ще плати ли щетите? — попита Аника.
— Плюс допълнителна сума за семействата на рибарите, убити в Гриндавик. — Барнс кимна. — Така получихме съдействието на местните власти.
— Погрижили сте се за онези по периферията — каза Мърсър. — Но има по-пряко въвлечени хора, на които не можете да затворите устата толкова лесно.
— Затова съм дошъл. — Барнс скръсти ръце на масата и се подготви за преговорите. — Да обсъдим условията за съдействието ви.
— Това няма да е обсъждане, господин Барнс. — Тонът на Мърсър се изостри, напомняйки на Барнс каква е ролята му. — Десетина души загинаха и вие имате дълг към тях и близките им. Направил съм списък.
Мърсър още страдаше от чувствата, които го бяха обзели, докато пишеше имената. В паметта му се бе запечатал образът на Елизебет Розмундер, която щеше да е жива, ако не бе разговарял с нея.
— Преди да стигнем до подробностите, искам да знам някои неща, като започнете с Чарлс Брус, Топографското дружество и връзката им с ЦРУ — добави Мърсър.
Барнс огледа присъстващите.
— Моментът не е подходящ да говорим за това. Дори да има връзка, а аз не казвам, че има, информацията е класифицирана.
Мърсър не обърна внимание на съображенията за сигурност на директора на ЦРУ.
— Няма да има тайни, докато всички не бъдем удовлетворени. Аника знае как съм бил въвлечен в експедицията и вече е стигнала до някои изводи. Освен това уведомих господата Айзенщад и Вайцман, че дружеството се обърна към мен да помогна на Айра Ласко, един от вашите агенти. Нима искате да мислим, че Топографското дружество е фасада на ЦРУ?