— Какво ти дава това право? — извика Барнс.
— Нищо — спокойно отговори Мърсър, — но си го спечелих благодарение на онова, което ме принудихте да преживея през последните няколко седмици.
Всички отново насочиха вниманието си към екрана. Хеликоптерът се наклони, за да помогне на Мърсър. Кутията на Пандора падна в дълбините на океана, където никой не можеше да я намери. Отец Ватутин проследи с камерата обекта на дългогодишното си издирване, докато изчезна от погледа му. Записът свърши.
Айзенщад протегна ръка и изключи телевизора.
— Благодаря ви, доктор Мърсър, че ми показахте тези кадри. Благодаря ви също, че ме включихте в решението си да унищожите последното злато, което търсех. След като Анатолий Ватутин обясни, че той и неговата организация в Русия са ни давали информацията за товара със злато и ми разказа за какво са го използвали нацистите, за мен не остана друга възможност за избор. Финансовата загуба за живите евреи е болезнена, но неизбежна.
Мърсър оцени комплимента, но не откъсна поглед от Барнс, усещайки, че в съзнанието му вече се оформя друг план.
— Ако мислите, че може да отидете на мястото, където потъна дирижабълът и да извадите останалите кутии, забравете за това. Не мога да ви попреча да го направите, но познавам всички известни учени, които ще накарате да анализират парчетата от метеорита. В мига, в който разбера, че някой работи по Проекта Пандора, ще ви разгромя.
— Това ли е цената на мълчанието ви? — Барнс знаеше, че заплахата не е празна.
Мърсър кимна. Беше твърде изтощен емоционално, за да се ядоса на двуличието на директора на ЦРУ. Пък и не очакваше нещо друго.
— А останалите? Каква ще бъде цената на съдействието им?
Яков Айзенщад насочи пръст към Барнс.
— Трябва да знаете, че нашето съдействие не означава одобрението ни. Но ако съветът на директорите на „Кол“ бъде сменен и ако компанията се съгласи да плати двойно повече от сумата, която иска Комитетът по помирението, Теодор и аз ще забравим тази история.
Барнс трепна от словесната атака, но отговори бързо.
— Засега германското правителство ни съдейства. „Ньорд“ е конфискуван и хората на Рат от екипажа ще бъдат съдени. Невинните моряци и служители на „Геопроучвания“, които са работили там преди „Кол“ да купи компанията, ще бъдат освободени, след като подпишат декларация да пазят тайна. С презумпцията да не се вдига шум не виждам причина защо да не принудят „Кол“ да се съгласят с искането ви.
Макар че бе получил желания отговор, възрастният ловец на нацисти не изглеждаше доволен. Мърсър се съмняваше дали Яков Айзенщад някога ще намери покой.
— Това ли е всичко? — наруши мълчанието Барнс.
— Не съвсем. — Мърсър извади лист от джоба си. — Хилда Бранд иска достатъчно пари, за да отвори собствен ресторант в Хамбург. Щом се възстанови от раните си, Ервин Пул иска постоянна работа в персонала на станция „Макмърдо“ в Антарктида, за да продължи научните си изследвания като метеорулог. Отец Ватутин желае финансиране, за да възстанови една църква в Санкт Петербург. Марти Бишоп изчезна веднага щом „Императрица на моретата“ спря в Рейкявик, Той ще има неприятности с баща си, а не с вас, и предполагам, че няма да иска нищо.
— А вие, доктор Клайн? Желаете ли нещо? Аника погледна многозначително Мърсър.
— Аз си имам всичко, благодаря.
В продължение на още двайсет минути те уточняваха подробностите. Барнс се съгласи с всичко. След като директорът на ЦРУ си тръгна, Аника покани Мърсър да изпият по едно питие и го помоли да й даде минутка, за да каже довиждане на дядо си. Минутите се оказаха петнайсет.
— Готова съм — съобщи тя, излизайки от трапезарията. На рамото й бе преметната голяма чанта.
Черната й коса заблестя на лъчите на залязващото слънце. Аника вървеше енергично и Мърсър изпита желание да крачи бързо като нея. Може би не трябваше да оставя бастуна си в Исландия.
— Дълго се сбогува с дядо си. Нали само ще пийнем по нещо?
Тя го погледна насмешливо.
— Май не си много умен, а?
— Не.
— Трябва да бъда на работа след седмица и известно време няма да излизам в отпуск.
— Отново се отдаваш на медицината?
— Разбрах, че да си играеш с опасностите не е същото като да ги преживяваш в действителност. Спирам с алпинистките експедиции. Връщам се в болницата и ще целувам задника на шефа си, докато ме заболят устата. Дотегна ми от вълнения.
— И аз мисля така. Но какво общо има това с питието? Аника спря на улицата и в очите й блесна закачливост.
— В настроение съм да пия вино, а един американски геолог ми обеща няколко дни в долината на Лоара. Сбогувах се дълго с дядо си, защото ще ме водиш във Франция.