— Така ли? — Мърсър беше изумен и същевременно доволен, макар че си бе запазил билет за вечерния полет до Щатите.
— Да. — Аника отново тръгна, хвана го за ръката и се обърна, за да не види Мърсър, че се изчервява. — Спомняш ли си, когато ти казах, че се напивам само от една чаша вино? Трябва да те предупредя, че когато се напия, се възбуждам.
Сърцето на Мърсър трепна и изведнъж болките престанаха да го измъчват.
— Смятам се за предупреден — каза той, когато беше в състояние да говори.
Двамата заминаха, за да възстановят заедно духа си и да се опитат да преодолеят преживяното. Но още през първата им нощ заедно в очарователна старинна гостоприемница с уханни лози те разбраха, че усилията им да забравят ще бъдат напразни.