Слушай, бе казал той и като добра жена тя бе отговорила: Какво, Били?
— Ще се върна и ще се срещна отново с Майк Хюстън — отсече той, което нямаше нищо общо с онова, което по начало смяташе да каже. — Ще му кажа да отиде и да ми запази ред за метаболичните изследвания. Както Алберт Айнщайн обичаше да завършва „Какво толкова, по дяволите“.
— О, Били — промълви тя и протегна ръце към него.
Той се отпусна в обятията й и тъй като те го утешаваха, почувствува срам от ярката си омраза преди малко… но в следващите дни, докато пролетта във Феървю постепенно преминаваше в лято, омразата се връщаше все по-често и по-често, въпреки всичките му усилия да я спре или да я потисне.
Глава 10
79
Записа се за изследвания на метаболизма си чрез Хюстън, който звучеше по-малко оптимистично, след като чу, че Халек е продължил стабилно да губи теглото си и всъщност е отслабнал деветнайсет килограма след прегледа си миналия месец.
— Все още може би има съвършено нормално обяснение за всичко това — успокои го Хюстън като се обади след три часа, за да му съобщи за кога са насрочени изследванията. За Халек това беше достатъчно. Съвършено нормалното обяснение, тази никога любима утешителна фраза на Хюстън, сега вече бе голямата му надежда.
— Аха — измърмори Халек, като гледаше към мястото, където някога бе коремът му. Никога не би и помислил, че може да му липсва издатъкът, стърчащ пред него, който накрая бе станал достатъчно голям, за да прикрива дори и върховете на обувките му — трябваше да се навежда и да наднича, за да види дали е нужно да ги лъсне. Най-малко би го повярвал, ако някой му кажеше, че това е възможно, когато се изкачваше по стълбите след порядъчно пийване и мрачно стискаше чантата си, като усещаше пот по челото си и се чудеше дали не е дошъл денят на сърдечния удар, а парализиращата болка от лявата страна на гърдите му изведнъж се отделяше и се смъкваше по лявата му ръка. Но това си бе истината — проклетият корем му липсваше. По някакъв странен начин, който дори и сега не можеше да разбере, коремът му бе приятел.
— Ако все още има нормално обяснение — продължи той, — какво е то?
— Тъкмо това ще ти кажат ония хора — отговори Хюстън. — Надяваме се.
Изследванията щяха да се направят в клиниката „Хенри Гласман“, малко частно заведение в Ню Джързи. Щяха да го задържат три дни. Предвидената цена за престоя и за тестовете накара Халек да се зарадва, че има пълна медицинска застраховка.
— Прати ми картичка с пожелания за по-бързо оздравяване — нерадостно завърши Халек и затвори телефона.
Изследването бе насрочено за 12 май — след една седмица. В дните дотогава той наблюдаваше как продължава да се смалява и се стремеше да не се поддава на паниката, която бавно прояждаше решението му да се държи като мъж.
— Татко, много слабееш — с неудобство се обади Линда по време на една вечеря. Халек с мрачна упоритост вече бе изял три дебели свински пържоли с ябълково пюре. Бе си сипал на два пъти и пюре от картофи. И сос. — Ако това е диета, мисля, че вече трябва да я оставиш.
— Приличам ли на човек, който е на диета? — попита Халек, като посочи чинията си с вилицата, от която се стичаше сос.
Говореше достатъчно спокойно, но по лицето на Линда пролича, че тя се развълнува. След миг разплакана стана от масата, като притискаше салфетка към очите си.
Халек тъжно погледна жена си и тя му отвърна със същото.
Ето така свършва светът, помисли си не на място Халек. Не с трясък, а с отслабване.
— Ще говоря с нея — надигна се той.
— Ако отидеш да я видиш във вида, в който си сега, ще я уплашиш до смърт — предупреди го Хайди, а той отново почувствува прилив на ярка омраза с металически вкус.
83. 81. 80. Като че ли някой — например старият циганин със скапания нос — го триеше с някаква щура свръхестествена гума и го заличаваше килограм след килограм. Кога за последен път бе тежал 80? В колежа? Не… навярно преди да завърши гимназия.
В една от безсънните си нощи между пети и дванайсети май бе открил, че си спомня някакво обяснение за вудуто7, което веднъж бе чел — действува, защото жертвата си мисли, че действува. Нищо кой знае колко свръхестествено, просто сугестология.
Може би, помисли си, Хюстън бе прав и аз си мисля, не съм слаб… тъй като старият циганин го искаше. Само че вече не мога да се спра. Бих могъл да спечеля милион долара, като напиша книга в отговор на Норман Винсънт Пийл… и я нарека „Силата на отрицателното мислене“.
В съзнанието си допускаше, че старата идея за силата на сугестологията, поне в този случай, бе пълна глупост. Всичко, което каза циганинът, беше „По-слаб“. Не каза „Чрез властта, която обладавам, те проклинал да отслабваш с от шест до осем килограма седмично, докато умреш“. Не каза и „Ини-мини-чили-бини, скоро щети трябва нов колан или ще нравиш възраженията си в съда по долни гащи“. По дяволите, Били, ти дори не си спомняше какво точно ти каза, докато не започна да отслабваш.
7
Вуду — религиозни ритуали и магии, практикувани някога от негърското население в карибския регион, с вероятен произход от Западна Африка — Б.пр.