Ето го и по-възрастния мъж, който бе раздавал хвърчилата — Ричард Кроксил. Посочени бяха и други с. това име. И още Станчфилд, Старбърд. А после… някъде към края…
Беше той. Очите, оградени от двоен ред бръчици, бяха тъмни и спокойни, видимо интелигентни. На главата си бе сложил кърпа, вързана до лявата му буза. В дълбоко напуканите устни бе закрепена цигара. Носът му бе влажна и открита страхотия — скапан и ужасен.
Били гледаше снимката като хипнотизиран. В образа на стареца имаше нещо почти познато — някаква връзка, която съзнанието му все още не можеше да направи. После се досети. Тадъз Лемке му напомняше за старците в рекламите за кисело мляко „Данон“, онези от съветска Грузия, които пушеха цигари без филтър, пиеха силна водка и живееха до такава зашеметяваща възраст като сто и трийсет, сто и четиридесет, сто и седемдесет години. А после му хрумна един стих от песента на Джери Джеф Уокър за господин Боуджангълс: Видът му бе за мен очи на възрастта…
Да. Тъкмо това виждаше той в лицето на Тадъз Лемке — той бе самите очи на възрастта. В тях Били съзираше дълбокото познание, което караше целия двайсети век да прилича на сянка. Тогава потрепери.
Тази вечер, когато стъпи на кантарчето в банята до клиновидната си спалня, тежеше вече 61 килограма.
Глава 18
Търсенето
Олд Орчард бийч, беше казала сервитьорката. Той е най-евтиният от всички. Служителят от рецепцията се бе съгласил. Също и момичето от гишето за туристическа информация шест километра надолу по пътя, макар че не искаше да се изрази с такова явно неодобрение. Били се отправи с наетата кола към Олд Орчард бийч, който беше на двайсет и шест-седем километра на юг.
Движението се забави до пълзене броня до броня още на два километра от крайбрежието. Повечето коли от процесията имаха канадски регистрационни номера. Много от тях изглеждаха като приспособени микробуси, достатъчно големи да превозват цели футболни отбори. Повечето хора, които Били видя, и в пълзящия поток коли, и пеша покрай пътя, изглеждаха облечени в най-малкото, допускано от закона, а понякога и по-малко — имаше много бикини, привързани с лентичка, множество едва крепящи се бански гащета, голямо количество предоставена за показ плът, намазана с крем.
Били бе облечен в сини дънки, лятна бяла риза с отворена яка и спортно сако. Седеше зад волана на колата си и изнемогваше от жега, въпреки че климатичната инсталация работеше с пълна сила. Но не бе забравил погледа на сервитьора от хотела. Това беше минимумът дрехи, с които можеше да се движи, дори и ако в края на деня се озовеше с маратонки, пълни с пот.
Пълзящата колона прекоси солените езера, мина покрай двайсетина закусвални за омари и миди, а после се изви през район, пълен с наблъскани една до друга вили. Хора, облечени по подобен начин, седяха на градинските столове пред повечето от постройките, ядяха, четяха криминални романи или просто наблюдаваха безкрайния поток коли.
Боже, мислеше си Били, как ли понасят вонята от ауспусите? Дойде му наум, че може би им харесва и затова седят там, а не на брега; напомня им за дома.
Вилите се замениха от мотели с надписи като ON PARLE FRANCAIS11, КАНАДСКАТА ВАЛУТА ВЪРВИ С РАВЕН НА ЩАТСКИЯ КУРС ЗА СУМИ, ПО-ГОЛЕМИ ОТ 250, ПОКАЗВАМЕ СПЕЦИАЛНИ СРЕДНОЩНИ ПРОГРАМИ ПО КАБЕЛНАТА ТЕЛЕВИЗИЯ и 3 МИНУТИ ДО ОКЕАНА, BONJOUR A NOS AMIS DE LA BELLE PROVINCE12!
След мотелите се появи улица, на която изглежда имаше главно магазини за преоценени фотоапарати, щандове за сувенири и разпродажби на мръсни книги. Хлапета по бикини и по пъстри блузи сновяха насам-натам, някои се държаха за ръце, други се заглеждаха в мръсните витрини с подчертана липса на интерес, трети караха летни кънки и отегчено си проправяха път сред тълпите пешеходци. В очите на стреснатия и смаян Халек всеки изглеждаше наднормено пълен и като че ли всеки — дори и хлапетата на летни кънки — ядеше нещо: тук резен пица, там сандвич, пакетче пържени картофки, торбичка пуканки, захарна пръчка. Видя един дебелак с незакопчана бяла риза, торбести зелени бермуди и кожени сандали, който нагъваше огромен, кренвирш. От брадичката му висеше нещо дълго, което можеше да е лук или кисело зеле. Държеше още два кренвирша между пухкавите пръсти на лявата си ръка и на Били му заприлича на цирков фокусник, който показва червените си гумени топки преди да направи така, че да изчезнат.