— Дойде, наистина! — възкликна херцогинята, грабна напъпилия цвят красота от ръцете му и топло го разцелува. — Днес обичам малката Емили още повече заради големите й очи като на Заморна.
— Като на Валдачела, искате да кажете — възрази той. — Но ето че друг някой копнее вниманието ви.
В този миг дотича Ърнест.
— Татко! Татко! Може ли вече да те наричам „татко“ пред хората? И Заморна — „чичо“? И може ли тази дама да дойде с нас в замъка Оронсей? Изглежда добра и вече не плаче, а и смея да кажа, че сигурно съжалява, задето се накара на мама.
Баща му се усмихна, обърна се и се върна при множеството. Аз го последвах.
— Братко, с мен още не си говорил. Ти ли ме просна в несвяст в каретата, на връщане от погребението на Алмейда?
Той отвърна, като грабна ръката ми, притисна я нежно и сякаш отново ме порази мълния — както тогава, когато това докосване толкова разбуни любопитството ми.
— Скъпи, скъпи Ърнест, мисля, че ще те обичам много повече от Артър.
Той сви устни и ме отблъсна презрително.
Вече нуждата от обяснение, незабавно и задоволително обяснение на цялата тази странна, но още неразбулена докрай тайна, се заяви шумно и настоятелно. Братовчеди, лели, чичовци и прочие се струпаха около близнаците, заливайки ги със стотици въпроси:
— Защо сте пазили тайната толкова дълго? Защо изобщо сте я пазили? Коя е херцогиня Валдачела? Къде живеят тя и съпругът й?
И тъй нататък.
— За Бога, имайте милост! — възкликна Заморна. — Ако всички замълчат, ще ви разкажа каквото мога. Да ви обещая пълно удовлетворение, не мога, но каквото зная, споделям го с вас. Подредете се в кръг. Джорджиана и Елайза, отстъпете назад, а ти Джулиъс, остави децата на мира и престани да се правиш на шут. Хелън, ела до мен. Сесилия, застани до Уилям Пърси; не, не, няма нужда да се червиш. Не намеквам нищо конкретно. Милисънт, скъпа, изглежда, че никой не се грижи за теб; седни там, до леля ми. Джулиъс… дяволите да те вземат, махай се и не ми пречи! И ти, Едуард Пърси! Не ми се надувай, драги; върви се задявай с Валдачела, ако си в настроение. Ефи, вълшебнице, недей гледа толкоз объркано, и отметни тези златисти къдрици, детето ми. Джулия Сидни, лельо Луиза, Агнес, Катарин, Фицрой, Марая, Лили, императрице моя Зенобия — всички до един, — отдръпнете се.
И когато отново се възцари нещо като ред и тишина, облегна се на камината и започна да излага следното обобщено разяснение, а Валдачела се настани наблизо и задебна удобен случай да го поправя, да добавя и съкращава разказа му, според случая.
— Точно на този ден преди двайсет и две години брат ми и аз за пръв път отворихме очи за болките и радостите на този свят. В колко часа, татко?
Херцог Уелингтън се усмихна на това допитване от страна на младия си син гигант, в същия миг и другият великан се извърна въпросително към него.
— Точно пет минути преди девет вечерта на осемнайсети юли 1812 година бях дарен с двама млади господа, орисани солидарно да уверят света в своята нехранимайковщина, под титлата принц на Уелингтънзланд.
— Хм! — недоволно възкликна Заморна и продължи: — Е, тъй се случи, че Джулиъс, с присъщото си нахалство, ме изпревари. С незначителен отрязък от време, ала достатъчен да му отдаде първородството. Като същи Исав, а той е такъв, макар и аз да не съм Яков, да бе майка ми Ребека и баща ми Исак, с радост бих го изместил25.
— Дяволите да те вземат, в това никой не се съмнява! — прекъсна го Валдачела. — Карай по-сбито, инак ще поема юздите в свои ръце. Впрочем няма да губя нито миг. Дами и господа — изправи се и продължи, — когато се родихме, бяхме като две капки вода: имахме чипи нослета с еднакви размери; окръглени очета с равна обиколка, ревящи устица с еднаква черешова форма и цвят.
— А скоро ще придам на твоята още по-ярък цвят и напълно неразгадаема форма — помъчи се да натика брат си обратно на стола Заморна. Джулиъс обаче не се даваше и последва същински боксов мач.
— Зверчета! — полуразвеселен, полуразсърден отбеляза баща ми. — Не ви бива да речете и три думи пред християнско събрание. Изабела, раздели ги, а аз ще довърша разяснението, което те едва-що започнаха. Както вече каза единият, не знам кой, от мига на раждането си те са идентични копня, та жените, които ги гледаха тогава, не можеха да ги различат, както не могат и жените, които ги гледат сега. В мига, щом се пръкнаха на белия свят, над града, замъка Морнингтън, всъщност над цялото кралство надлъж и нашир, се изви страхотна буря. Помня как, когато зърнах лицата им за пръв път, блесна светкавица, а те, вместо ла заплачат, ококориха огромните си очи и набърчиха миниатюрните си челца, сякаш гневно и дръзко я предизвикват. Цяла нощ вятърът, гръмотевиците и дъждът се състезаваха кой ще вие, бучи, трещи и плиска най-страховито сред огромните назъбени кули на Морнингтън Корт. За човек, който вярва в поличби, туй би било благодатна тема за размисъл и умозрения, ала аз рядко измъчвам съзнанието си с подобни въпроси — ха, графиньо, каква гримаса! — Легнах си — успокойте се, милейди — и се опитах да заспя — вярвам, не съм извършил престъпление, Зенобия — веднага щом врявата, която заради ей тези двамата се вдигна в цялата къща, утихна.
25
Вж. Вехтия завет. Книга първа Моисеева, 25 и 27; Исав продава първородството на брат си Яков, за да може той, с помощта на майка си да измами баща си Яков да му даде благословия.