— Успокой се, Муха, успокой се — Изрода махна с ръка към Вълка, чието име се оказа Муха. — Тази вечер с един удар ще убием два гоблина. Познавам този човек. Викат му Гарет.
— Самият Гарет? — шумно си пое дъх Ярги. — За главата му нашия работодател обеща награда!
— Аха, и сега ще му я отрежем — Изрода тръгна към мен.
— Само опитай — колкото се може по-гадно се усмихнах аз. — Спомням си как преди няколко дни двамата с ей оня покойник там бягахте така, че само петите ви проблясваха.
— Е, сега с теб няма маг — ухили се Изрода, подхвърляйки ножа от ръка в ръка.
— Чакай, искам аз да го довърша — помоли Ярги, облизвайки тънки устни и гледайки ме с алчен блясък в очите. — Нека се позабавлявам.
— Гледай само той теб да не довърши — подсмихна се Муха, но все пак се отдръпна, освобождавайки пространство за боя. Изглежда тези типове наистина бяха решили да си устроят забавление, без изобщо да им пука за мен. — А и може да ни прекъснат.
— Тук няма никой. Не се притеснявай, Муха, нали оправи стареца — съгласи се Изрода, като също отстъпи назад и ме остави насаме с Ярги.
— Но преди това старецът свали твоето приятелче — изръмжа Муха. — Само една дума — Див.
— Но нали и ти си от тях.
— Млъкни! — изрева Муха.
Див? Тук? Дезертьор? Човекът беше по-опасен, отколкото си мислех. Много по-опасен от другите двама.
— Е, крадецо? Ще започваме ли веселбата? — Ярги пусна една нащърбена усмивка и скочи към мен, целейки се с ножа в корема ми.
Извих се настрани и се опитах да го достигна с оръжието си, но не успях и се наложи бързо да отскоча към стоящия на пода фенер, като размахах ножа пред себе си, за да задържа Ярги колкото се може по-далеч. Сега бях с гръб към двамата убийци, но те, както изглежда, не бързаха да ми забият някое желязо, а предпочитаха за момента да се насладят на двубоя.
— Къде ти е арбалетът, крадецо? — раздаде се насмешливият глас на Изрода.
— На гърба — измърморих машинално и се вцепених.
Проклятие! Да се хвана на такъв номер!!! Муха се засмя доволно.
Ярги отново премина в настъпление, описвайки зигзаги и завъртулки с дългия си нож, като не ми позволяваше да го доближа. Продължихме да кръжим около стоящия на пода фенер, дебнейки кой пръв ще допусне непростима, а по този начин и фатална грешка. На няколко пъти ножовете ни се срещаха с противен звук и после продължаваха да плетат паяжината си от финтове и уловки, които бавно, но сигурно водеха единия от нас към победата, а другия — към гроба. Беше тихо, само въздухът неодобрително стенеше под остриетата, а сенките, многократно увеличени от светлината на фенера, танцуваха по шкафове и рафтове. Наложи се доста да се поизпотя, проклетият стражник държеше ножа в низински хват21. От една страна, лошо — гадината почти неуловимо можеше да променя удара от промушващ на порязващ и обратно. От друга страна — добре, защото низинската техника беше предназначена за войни с брони. Тя защитаваше свободната ръка от порязвания, но за онези, които вместо броня и бронирани ръкавици имаха само риза, тази школа беше нож с две остриета.
Вжю-у-ух! Острието на противника ми полетя към лицето ми, но в последния момент смени посоката си и като змия се устреми към рамото. С неимоверно усилие се извих, опитвайки се да избягна срещата с опасното желязо, и ножът на Ярги само разкъса ризата и одраска кожата ми. В резултат на безумното ми извиване аз без да искам се оказах редом до Ярги, който в този момент се завърташе от инерцията на неуспешния удар. Възползвах се от уязвимостта му и забравяйки за ножа в дясната си ръка, от все сърце стоварих левия си юмрук в ухото му. Стражът зави от болка и отскочи, едва тогава си спомних за оръжието. Вече не можех сериозно да го нараня, но свободната му лява ръка представляваше много апетитна цел. И щях да съм пълен глупак, ако не се възползвам. Бърз замах — и Ярги изсъска от болка, разтърсвайки ранената си ръка.
Неговото съскане беше радост за ушите ми. А тежките капки кръв, капещи на пода от ръката му, бяха като дъжд след дълга суша. И отново закръжихме, и отново всеки търсеше слабост в отбраната на противника.
Защо да се мъчиш и да се опитваш да се добереш до корема или гърлото на врага, ако можеш просто да му нанесеш няколко дълбоки порязвания по ръцете и после да обикаляш около него, изчаквайки го да отслабне от загубата на кръв и едва тогава без проблем да го изпратиш в благословения, по думите на жреците, свят?
21
Низински хват — В северните земи на Сиала съществуват две основни школи за бой с ножове — Низинска и Гаракска. При Низинската хватът е обратен, тоест дръжката сочи нагоре, а острието — надолу.