Най-накрая проклетите рафтове свършиха и пред мен се появи изходът, водещ към полутъмния коридор. Спрях, за да реша как най-добре да се промъкна през тесния коридор, където беше трудно дори да се обърнеш, камо ли да мериш умения с ножа с Диво сърце.
Издаде го сянката. Сянката, родена от светлината на фенерите, закачени по стените. Беше бледа, слаба и почти неразличима, но аз успях да видя застиналия силует. Муха може и да беше добър боец, но да се крие в помещения, уви, не умееше. Проклетият убиец се беше покатерил по стелажа и вкопчен в него, висеше в очакване да мина под него. Ще има да чака, Неназовимия да го отнесе дано!
Задействахме се едновременно — аз се извъртях и вдигнах арбалета, а той скочи с нож отгоре ми. Всичко оттук нататък протече сякаш маг на Ордена беше забавил хода на времето.
Звънва тетива. Болтът почти закача падащия върху мен Муха и попада в един от дебелите фолианти, стоящи на най-горния рафт.
Второ изщракване — и смъртта, изпратена от оръжието ми, се плъзва по ръката с ножа и улучва поредната книга. От изненада и болка Муха разтваря пръсти и ножът се плъзва надолу. Аз отскачам и посягам за болта в устата си, но Муха с цялата си тежест пада върху мен. Арбалетът отлита настрана и ние падаме на пода.
Щрак! И времето отново хукна като планинска река. От мудността му не остана нищо.
Тряс! Паднах по гръб, удряйки глава в каменния под, и в нея избухна сноп огнени искри. Проклетият убиец се оказа отгоре и без да губи време и да се притеснява, че вече няма нож, стовари юмрук в лицето ми.
Бум! В областта на скулите ми сякаш се взриви буре с гномски барут, и още един сноп огнени искри избухна в главата ми и ме удари в очите. Преодолявайки болката, аз крайно неизящно се опитах да ритна нахвърлилия се върху мен враг, но жалкият ми опит не успя. Муха замахна с ранената си дясна ръка и също толкова силно, както и със здравата, ме удари в стомаха.
Бум! Въздухът приятелски ми помаха за сбогом и се изнесе от дробовете ми. С последни сили ударих Муха под брадичката, но ударът се получи слаб и неточен. Почувствах се обиден, че Муха изобщо не обръща внимание на жалките опити за съпротива от моя страна. През цялото време Дивия не беше произнесъл нито дума, за разлика от Изрода или Ярги просто искаше да свърши по-бързо работата и да се прибира у дома.
Финал на нашата епична битка, достойна да бъде увековечена във фреска, стана това, че силните жилести ръце на Муха се вкопчиха във врата ми в рачешка хватка22 и съвсем целеустремено започнаха да душат клетия Гарет, блокирайки окончателно достъпа на въздух до дробовете ми.
Ударих Муха с две ръце в ребрата, но и това нямаше ефект. Целеустремен като имперско куче, той още по-силно сви пръсти и надвисна със стиснати зъби над мен. Някой съвсем достоверно започна да хрипти. Надявах се, че не съм аз. След това хриповете започнаха да стихват и отстъпиха на заден план, потъвайки в сенките. После сенките се надигнаха, обгърнаха ме, черни кръгове заплуваха в очите ми, зовейки ме в себе си. Белите ми дробове горяха и жадуваха за поне глътка свеж въздух.
Когато сянката изцяло запълни взора ми, някъде от другия свят, онзи прекрасния и наситения със свеж въздух, се раздаде звън на тетива, свистене на стрела и тъп удар. После нещо много тежко падна върху мен, приковавайки ме окончателно към пода, но пък стана по-лесно да се диша.
Лежах, без да отварям очи, и вдишвах безценния дар на боговете — въздуха. Всичко в мен хъркаше, хриптеше и свистеше. Вратът безмилостно ме болеше, дори да преглъщам беше болезнено, но аз дишах — и в този момент това беше най-важното.
— Жив е, милорд! — раздаде се глас над мен. В носа ме удари остра миризма на чесън. — Диша.
— Вдигнете го! — самият барон Фраго Лантен, доколкото можех да съдя по ядосания глас.
От чиста учтивост трябваше да отлепя клепачи и да огледам новите действащи лица в комедията. Както си и мислех. Над мен стоеше необичайно навъсения барон в обкръжението на две дузини верни псета, пръснати из залата. И моят стар познат — любителя на чесъна, с тежък армейски арбалет в ръка. А тежкото нещо, което беше паднало върху мен, се оказа не друго, а мъртвият Муха. Чесновчо му беше забил стрела между лопатките и Муха в порив на най-добри чувства беше решил да умре върху мен. Което и беше направил, гадината.
22
Рачешка хватка (разг.) — тоест е невъзможно да се освободиш. Идва от фразата, че за човек с много силни ръце казват, че има рачешки ръце. А когато те хване с две ръце, разположени една срещу друга, казват, че е рачешка хватка — и ако стисне, жив няма да се измъкнеш.