Фор също не се оказа на място и в покоите му бях оставен сам на себе си. Около два часа по-късно, които прекарах в мятане из стаите от ъгъл в ъгъл, най-накрая осъзнах, че съм прекалено изнервен, а това не беше особено полезно за крехкото ми здраве.
В склада на учителя си намерих бутилка вино. Повъртях я замислено в ръце и със съжаление я върнах обратно. Само това оставаше — да отида в кръчмата пиян и да прецакам цялата веселба. Можех само безмълвно да беснея и бавно да се побърквам, докато чаках настъпването на нощта.
Повъртях се в креслото, за стотен път проверих арбалета, дори се обръснах, тъй като време имах предостатъчно. После отнесено се вторачих в прозореца, чудейки се с какво да си запълня времето. Естествено, ни една нормална мисъл не се появи и аз почти бях готов да завия от мъка и нетърпение, когато ме осени идеята да прочета книгите, взети от кулата на Ордена. Обнадежден от чудесната мисъл, аз бях на път да се потопя в езерото на знанията, но се оказа, че документите са изчезнали.
Претърсих всичко, започвайки от писалището на Фор и завършвайки с дюшека на леглото му. Погледнах дори под него, но освен доста приличен слой прах — какво да се прави, Фор никога не се е славил като чистник — и уплашен паяк, там нямаше нищо.
Спрях да си поема дъх и дори разкопчах яката на ризата си — толкова горещо ми стана. Трябваше да подходя по друг начин. Фор беше бивш крадец и аз бях сигурен, че така е скрил документите, че дори самият Неназовим заедно с последователите си да не може да ги открие и за сто години. Със сигурност документите бяха някъде тук, Фор не би ги скрил нейде надалеч, освен ако не се е случило нещо страшно. Така че, като се позовавах на собствения си опит и познавайки някои навици на стария ми учител, започнах търсенето наново.
Зачуках по пода с дръжката на ножа, като се надявах да чуя глух звук, подсказващ за скрит тайник. И го чух. При това два пъти. Но находките ме разочароваха: под масата, където повдигнах дъската с ножа и я избутах настрани, открих солидно ковчеже, пълно догоре с кралски жълтици. Явно бели пари за черни дни. До стария стелаж, където подът беше облицован с плочи, на всяка от които имаше изобразен различен човешки грях, осъждан от боговете, намерих втория тайник. Както и следваше да се очаква, той се намираше под плочата с надпис „Алчност“. Особено чувство за хумор имаше моят учител. Златото тук беше дори повече, отколкото в първото скривалище — предполагам, че бях попаднал на черната каса на служителите на Сагот. Шест-седем хиляди жълтици, по мое професионално мнение. Огромна купчина пари. И замък можеш да си построиш с тях. Но търсените документи, за съжаление, ги нямаше.
Проверката на пода ми отне около час и половина и зает с нея, поне малко разсеях тревожността и нервността си преди срещата с участниците в спектакъла „Кон и компания“. По-нататък реших да забавя малко темпото, да не прибързвам и да не минавам стените, а да проверя само има ли тайници и кухини в мебелите.
Започнах със същата прецизност и методичност, с която по-рано проучвах пода. В крайна сметка намерих двойно дъно в едно от чекмеджетата на писалището, където моят скъп учител беше скрил кореспонденция с жреците от Гарак. Не мисля, че наистина беше тайна, защото тогава Фор би скрил писмата някъде по-далеч. Най-вероятно това бяха документи за заблуда, за отклоняване на вниманието от нещо по-важно. Усещайки, че развръзката наближава, аз с още по-голямо усърдие се втурнах да търся и старателно опипвах всички столове, дори почуках по кревата с резбовани във формата на два свещени коня табли. Ни-що. Все едно да търсиш джудже-пушач!23 Сега оставаше най-сложното и трудоемкото — да проверя стените. Щях да откарам до тъмно!
Но късметът този път беше благосклонен и под една от фреските, след като я почуках с пръсти, се чу едва уловим, почти неразличим от обичайния, но все пак съвсем малко по-глух звук. Сега оставаше само да разгадая как да отворя тайника, защото фреската и стената видимо изглеждаха като едно единно цяло. Сякаш бяха създадени така още от Сътворението на света.
23
Все едно да търсиш джудже-пушач — Джуджетата не пушат и се държат към пушачите с известно презрение, тъй като първи пропушили гномите. Освен гномите, хората били другите, пристрастили се към пушенето.