По улица Спящото куче цареше подозрителна тишина. А това навеждаше на мисълта, че нещо се готви и че на някой могат да му пуснат кръв. Затова обитателите на околните къщи с престорена припряност и целеустременост бързаха по важни, но несъществуващи задачи. Съвсем очаквано плъзналите нежни ръце на ленивия здрач не откриваха почти никой по улицата и докосваха единствено каменните стени на къщите. Точно в това е въпросът, че почти. Улицата все пак не беше пуста. По нея се мотаеха няколко момчета с доста разпознаваема външност. Такава външност имаха хората, скарани със закона, готови да бръкнат в джоба и на самия барон Лантен.
Маркун се беше подсигурил с поставяне на съгледвачи. Така, за всеки случай. За засичане на нестандартни ситуации от рода на появата на Фраго Лантен с верните си хора или на Гарет в най-лошия случай. Е, добре. Нека се преструват на безгрижни веселяци, излезли да подишат вечерен въздух за здраве. Въздухът на Пристанищния град обикновено не е полезен за здравето. По-скоро обратното. Много силно вреди.
Момчетата, слава на Сагот, не успяха да ме забележат, и аз свърнах в съседната уличка с намерението да вляза в кръчмата на Гозмо през задния вход. Или изход — зависи от коя страна ще го погледнеш. Но и тук ме очакваше изненада. Сякаш напук, наоколо се въртяха предостатъчен брой озлобени и озъртащи се за въображаеми врагове доралисци и аз побързах да се изнеса по-далеч. Доралисците също се правеха на кротки агънца и се преструваха, че точно сега и точно днес са си уговорили среща на най-подходящото място за това — срещу задния вход на „Нож и брадва“. Тоест, ако някой още не е разбрал, този вход също беше забранен за мен. Щеше да се наложи да действам по стария начин — през покрива. Но следваше да го направя не с помощта на паяжината, а за предпочитане от покрива на съседното здание. В противен случай и доралисците, и момчетата на Маркун много щяха да се чудят на човека, решил ей така без причина да покорява покрива на кръчмата, а не да влиза през вратата като порядъчните граждани, които няма какво да крият нито от гилдията на крадците, нито от тъпите козли.
Погледнах към къщата вляво от кръчмата. Покривите на двете сгради почти се докосваха — толкова плътно стояха една до друга. Доколкото си спомнях, в нея имаше някакъв вертеп, където се пушеше нелоша беладона24, внос от далечна Джашла. Аз решително се отправих към старата къща и зачуках по вратата.
Доста дълго време никой не отваряше, явно вътре бяха толкова надрусани, че си мислеха, че ги безпокои някой от боговете, и просто решиха, че боговете си имат достатъчно друга трева и нямат работа в уютното им свърталище. Или пък просто бяха забравили как се отваря вратата.
Почуках още веднъж. И още веднъж. А после и още. Нула внимание. Интересно, някой казвал ли им е на тези момчета, че прекомерната употреба на билката разкашва мозъка и превръща човека в завършен идиот? Очевидно не. Добре, Х’сан’кор да ги отнесе! Ще трябва да потърся друг път — времето изтичаше, здрачът все по-плътно надвисваше над града. А здрачът не бързаше да премине в нощ, и то защото сега беше лято, а през лятото при нас на север мръкваше много късно. До полунощ оставаше по-малко от час, време беше да се разбързам, ако искам да съм в кръчмата преди началото на шоуто.
И точно тогава вратата на свърталището, където безуспешно тропах последните пет минути, се отвори. В носа ме удари нежният аромат на беладона, и аз се намръщих като от зъбобол. Зловеща билка. Познавах няколко момчета, свестни хора като цяло, които Маркун, да го изядат кралските гаринчи дано, зариби с беладона. Много ефективен начин безопасно да се отървеш от излишни притеснения. И най-важното — ръцете ти са чисти, никой не би посмял да те обвини, че заради пушенето хората са легнали в гроба за по-малко от два месеца.
— Какво? — навъсено ме попитаха иззад полуотворената врата.
Интересно, защо всички, на чиито врати чуках, не се радваха да ме видят? Трябва да направя нещо по въпроса! Направо някаква мания — да не пускат в къщите си мен, най-обаятелния и кротък младеж в околността!
— Ами такова! — веднага хванах Х’сан’кор за рогата.
24
беладона — наркотик, получаван от Пурпурен флаг, растение, цъфтящо по склоновете на Хребета на света.