— Оп-па! — засмя се Чичото, хвърли за пореден път заровете и се надвеси с приятелите си над тях.
Чичото беше на около петдесет, рядката му сива коса, тук-там оцеляла на плешивата му глава, и гъстата сива брада, кой знае защо напомняща ми на овче руно, го състаряваха още повече. В сравнение с Медения нисичкият Чичо изглеждаше като джудже, но и той, и великана Медения, както и всички други Диви, си приличаха по едно нещо. В тях, както и в покойния Муха, се усещаше сила и опит. Опитът на онези, които служат на стените на Самотния великан.
— Кълна се в Д’сан-дор — изруга Котката. — Днес много ти върви, Чичо! Аз съм пас!
Дебелият Див изобщо не напомняше котка нито с поведение, нито с резкия си глас. Единственото, което му придаваше прилика с тези животни, бяха котешките му мустаци26.
— Щом не искаш, не играй — усмихна се десятникът. — Ние с Медения ще продължим…
Котката махна с ръка и легна на тревата при фонтана, непосредствено до спящия воин.
— Трябва ли тогава да приема, че ей онзи го наричат или Сънчо, или Хъркащия? — иронично казах аз.
— Онзи до Котката ли? — уточни шутът. Изчака утвърдителното ми кимване и отговори: — Не, него го наричат Гръмогласния.
— Защо?
— Откъде да знам? — Кли-кли сви устни. — Те нали не искат да говорят с мен и единствено гледат да ме замерят с нещо тежко. А аз само им подхвърлих мъртъв плъх в стаята.
— Струва ми се, че преди малко говореше за вода в леглата. За мъртви плъхове и дума не обели.
— Е, плъхът беше малко по-рано… — смути се шутът.
— Добре, забрави за плъха — шутът беше непоправим. — По-добре ми кажи сега за тези двамата.
Кимнах към двамата войни, седящи отделно от останалите и отпиващи вино от бутилка.
— Ама че гадини — измърмори Кли-кли, игнорирайки въпроса ми. — Това е моя бутилка вино!
— Тогава какво прави в тях?
— Военен трофей — изсумтя гоблинът и здраво стисна моркова, сякаш това не беше зеленчук, а меч.
— Какво? — отговорът му ме изненада.
— Ти да не си глух? Нали ти казах — военен трофей. На ей оня гад — посочи гоблинът към Дивия, който в момента беше прилепил устни към бутилката — му заковах обувката с пирон към пода, да се пошегувам. А те се вбесиха…
— Естествено, аз също бих се вбесил и бил ти откъснал зелената глава.
— Те също се опитаха — гоблинът отхапа още едно парче от моркова. — Но успяха да се доберат само до бутилката вино. Ех, Гарет! Само ако знаеше колко усилия ми костваше да я открадна от избите на краля!
— Ти нали си кралски шут. Не можеш ли просто да я вземеш?
— Пфу, Гарет! Ама че си скучен! — шутът разочаровано поклати глава, предизвиквайки оживено дрънкане на звънчетата. — Разбира се, че мога, но нали да се открадне е много по-интересно!
Тук бяхме на едно мнение.
— Така че какво можеш да ми кажеш за тях? — отново насочих разговора в интересуващото ме русло аз.
— Забавна двойка, нали? — каза шутът и се изплези на воина, държащ бутилката.
Забавна? Много меко казано! По-скоро удивителна! Не вярвах, че в живота си ще видя как гном приятелски пие вино със своя вечен враг — джуджето. Попитайте който и да е — какво ще стане, ако на тясна пътека се срещнат гноми и джуджета, дори и двегодишно дете ще ви отговори, че в най-добрия случай работата ще завърши с масов бой, а дори и с двубои на живот и смърт. Така си беше, но не и в този случай. И едрото набито джудже, с ръце, способни да огънат подкова, и неговият по-дребен и хилав брадат родственик някак си не бързаха да се хващат един друг за гърлата, което предизвикваше неодобрителни погледи от страна на гномите, въртящи се около оръдието. Последните ядосано си мърмореха нещо под нос, поглеждайки към джуджето, но също нямаха намерение да се бият на територията на кралския дворец.
И гномът отнесе няколко яростни погледа от съплеменниците си за това, че е забравил паметта на предците и пие вино с най-омразния и изконен враг на гномите. Доколкото виждах, на него абсолютно не му пукаше за неодобрението от страна на родствениците му. Той дори смъкна от темето на джуджето шапката с тясна периферия и я нахлупи на главата си. Косата на джуджето се оказа ярко оранжева, изглеждаше, сякаш има жарава на главата си. По мое мнение бяха успели добре да се натряскат. Странно, тези раси една бутилка не ги събаряше.
26
котешки мустаци — когато мустаците са оформени като три тънки ивици върху горната устна, много приличащи на мустаци на котка, откъдето идва и името. Модата за тях идва от Филанд.