— Кли-кли, а ти сигурен ли си, че военната плячка е само от една бутилка? — хитро подпитах аз унилия гоблин.
— Как една — избухна шутът. — Цяла каса отмъкнаха, просто тази бутилка е последната.
Това вече по приличаше на истина. От каса вино спокойно можеха да се напият дори гном с джудже.
— Рижото джудже го наричат Делер27, а неговият приятел реагира на Халас28. А на ей онзи — Кли-кли посочи към човека до храстите с рози, самотно размахващ мечове в битка с невидим противник — му казват Змиорката. Абсолютен мълчаливец, на шегите ми просто не обръща внимание. Невъзможно е да го размърдаш.
Последните думи гоблинът произнесе обидено. Че как иначе! На някой си абсолютно да не му пука за неговите лудории! Такова игнориране на професионализма му Кли-кли просто не можеше да понесе.
Изобщо не реагирах на обидата на шута, цялото ми внимание беше завладяно от прецизните, точни движения на Дивия. Те очароваха. Това беше красив и смъртоносен танц: „братът“ и „сестрата“29 в ръцете на гаракеца — а той определено беше от Гарак, те винаги могат да бъдат разпознати по мургавата кожа и гарваново черната коса — танцуваха в безумния сребрист вихър на смъртта.
Змиорката преминаваше от една позиция в друга, стойките се променяха светкавично, остриетата разсичаха топлия въздух с ужасяваща бързина, „сестрата“ жилеше толкова стремително, че погледът ми успяваше да улови единствено размития проблясък на сребристата мълния. Удар, още един, мушкане, рязко тръгване наляво, „братът“ се спуска надолу, на главата на невидим противник, завърта се около оста си, ръката на Змиорката се разтяга на неестествена дължина благодарение на „сестрата“, за да достигне до корема на новия враг. Поне така го схванах аз, защото Змиорката направи стъпка назад, парира с „брата“ предполагаемия разсичащ удар отдясно, и веднага след това удари едновременно с двете оръжия. „Сестрата“ с хищно бодване порази главата на предполагаемия противник, а „братът“ нанесе ужасяващ удар отдолу, под щита. Рязко обратно салто и започна поредния танц с друг невидим враг.
— Красота! — възхитено подсвирна шутът.
Бях напълно съгласен. Въпреки жаркото слънце и горещината, Змиорката продължаваше да тренира и го правеше потресаващо красиво.
— Гарет, откъсни се за малко от човека, сигурен съм, че по време на пътуването поне още стотина пъти ще можеш да го гледаш как размахва мечове. По-добре погледни оня смешния.
Не намерих нищо смешно в посочения от шута воин. Той малко напомняше на Котката, но не беше чак толкова дебеличък. За него по-скоро бих използвал думата „охранен“. Имаше незапомнящо се лице с тънки устни и гъсти вежди, бледосини очи и ленив поглед, спрял за миг на мен и Кли-кли.
— И какво смешно намери в него? — попитах шута, който беше възобновил интереса си към огризката на многострадалния морков.
— Не говоря за човека, тъпако! — раздразнено плесна с ръце шутът, огорчен от мудното ми съобразяване. — Между другото, наричат го Мармот. Говоря за зверчето на рамото му.
Едва тогава насочих вниманието си към това, което бях приел за безвкусно украшение под формата на сива кожа на лявото рамо на воина. Кожата всъщност се оказа пухкаво зверче. То кротко си спеше и затова оставаше неподвижно, което ме заблуди, че е своеобразна дан на модата.
— Какво е това? — погледнах въпросително към шута.
— Линг30. От Безлюдните земи. Опитомен. На няколко пъти се опитах да му дам морков. Дори успя да ме ухапе — с нескрита гордост каза гоблинът и за доказателство, че не лъже, пъхна под носа ми ухапания си пръст.
— Не ти е провървяло с него — изразих съчувствието си аз.
— О, много ми провървя — не се съгласи с мен Кли-кли. — Ако Мармота ме беше хванал в момента, когато давах развален морков на животинката му, едва ли щеше да ми се зарадва. Честна дума, щеше да ме спука от бой!
Тук вече не издържах и се засмях.
— Сега разбирам, Кли-кли, защо реши да не тръгваш с мен! Почти всеки от бъдещите ти спътници ти има зъб.
— Нищо подобно! — запротестира гоблинът и подсмръкна с нос. — Причината е в Арцивус и Алистан. Те не ме пускат!
Кли-кли ядосано размаха юмрук към небето.
— Ей, Мармот, да не би случайно да имаш желание да се разходиш до кухнята? — обърна се към просналия се на тревата приятел мълчалият досега Див.
29
„брат“ и „сестра“ — имената на двете остриета в специална школа за фехтовка, разпространена в Гарак, обикновено само сред аристокрацията. По време на битка оръжията са на различни вертикални нива едно спрямо друго. „Братът“, тясно двуостро острие, се държи с дясната ръка на нивото на корема, и може както да мушка, така и да сече. „Сестрата“, обикновено по-късото острие, няма режещ ръб и е само за намушкване. Държи се в лявата ръка, като ръката е вдигната нагоре, а лакътят е сгънат. Тези оръжия се носят или на гърба, или в специална двойна ножница.
30
линг — малко животно, което живее в тундрата на Безлюдните земи. Много подобно на косматия плъх, но с доста по-големи зъби и нокти.