Съдейки по липсата на коса по главата и надянатата на голо ризница, воинът беше родом от Пограничното кралство. Само те можеха да се напъхат в железа при такава жега. Пограничният беше приключил с точенето на меча си и сега си търсеше занимание.
— Това пък защо? Какво съм пропуснал в кухнята? — с мързелив глас попита Мармота.
— Да нахраниш Непобедимия, че заради теб ще умре от глад. Все спи и спи.
— Горещо е, затова спи, а в кухнята, щом искаш, да отскочим, знам какво те тегли натам.
— Ами то всеки знае — откликна Котката и се надигна от тревата. — Готвачките са, леле мале, колко апетитни!
Медения и Чичото избухнаха в смях. Към смеха се присъедини и самият инициатор на разходката до кухнята.
— Е, ще вървим ли? — попита Пограничния.
— Това е Арнх31 — представи ми го Кли-кли.
Челото на Арнх се пресичаше от тънък бял белег. Той щеше да е почти незабележим, ако не беше мургавото лице. На тъмната кожа на снажния воин белегът изпъкваше като ослепителна бяла нишка.
И Арнх заедно с Мармота и присламчилият се Котка тръгнаха към кухнята.
— Слушай, Кли-кли — не изтраях аз. — Лейтенантът ме доведе тук и нареди да чакам, докато дойдат за мен. Докога ще чакам? Ще пукна от тази жега!
— Всъщност аз дойдох за теб — ухили се шутът.
— Тогава какво чакаме?
— Почакай малко, Гарет, за къде си се разбързал? Сега кралят се кара на своите поданици, а те мълчаливо се потят и треперят. Така че какво ще правиш там? Виж, още не съм ти казал за последния Див.
Последният от десетимата Диви седеше под разклонена ябълка, стиснал с две ръце огромен биргризен32. По мое мнение за този невисок и очевидно не особено силен човек двуръчникът беше прекалено тежък. На масивната черна ръкохватка на меча беше изобразен златен дъбов лист.
— Той какво, да не е майстор на дългия меч? — попитах недоверчиво гоблина.
— Да не си сляп, не виждаш ли дръжката? Разбира се, че е майстор, освен ако не е откраднал това желязо от някой друг!
— Но то тежи повече от него!
— Всъщност не чак толкова! — възрази гоблинът. — Но че е тежък, тежък е. Сам проверих.
— Само не ми казвай, че си се опитал да свиеш меча на този човек!
— Не-е, просто исках да разбера колко тежи — едва не се убих!
— Как се казва? — попитах, разглеждайки човека със смешна шапка, повече напомняща на камбаната на Събора.
— Мумр. Но всички го наричат Фенерджията. О, не!
Последната фраза на Кли-кли не беше за мен. Фенерджията беше измъкнал малка свирка и като остави настрана биргризена, се накани да свири.
— Само не това! — проплака шутът.
Мумр изду бузи и от свирката се изтръгнаха звуци, наподобяващи мъчителния скрибуцащ рев на полудяло мартенско магаре. Шутът изстена и запуши ушите си с ръце. Звукът беше наистина ужасяващ — ако наоколо имаше кучета, щяха веднага да завият или просто да пукнат от изтезанието. Започнах да си мисля: дали да не пробутам тази свирка на Арцивус, като я представя за Рога на дъгата? Бях сигурен, че веднага щом чуе тази ужасна мелодия, Неназовимия ще се самоубие, за да не се мъчи.
— Сега ще го ударя с ето това! — изскърца със зъби Кли-кли и размаха огризката на моркова.
— Ей, Чичо! — обърна се Делер към десятника. — Кажи на Мумр да спре, в противен случай не отговарям за себе си! Като ми падне пердето, мога и с бръснач през очите!
— Точно така! — потвърди Халас и целуна бутилката.
— Аз ей сега лично ще го убия! Къде е справедливостта? Оставете ме най-накрая да поспя! — измърмори сънливо Гръмогласния и се обърна на другата страна.
Чичото, без да вдига поглед от заровете, вдигна някакво камъче от земята и го хвърли към Фенерджията. А той, за да избегне летящия снаряд, трябваше да прекъсне мъчението на изтерзаната свирка.
— Ама че сте и вие! — разстрои се Фенерджията. — Нищо не разбирате от музика!
— И така е вече цяла седмица, Гарет — пое си дъх Кли-кли. — Можеш ли да си представиш, с тази свирка успява да вбеси дори мен! Ах, ти! Какво е това?
Изобщо не бях усетил кога Кли-кли е бръкнал в оставената ми без надзор чанта. Сега той държеше в ръка една от магическите стъкленици с тъмночервена течност, в която плуваха златисти прашинки.
— Знам какво е! — извика шутът, скачайки на крака. — Виж, сега ще има фокус!
32
биргризен (гном.) — от бир — ръце, и гризен — меч. Буквално — двуръчен меч. Огромен меч, чието острие може да достигне до ярд и половина, с масивна ръкохватка, с тежка, обикновено кръгла противотежест, и широк предпазител. Понякога в близост до предпазителя оръжейниците добавяха масивни шипове-шпори, за да се спира приплъзването на острието на противника.