— Имам още два въпроса. Какви са тези зали на Заспалия Шепот и на Ехото?
— Не знам, Гарет. При нас в Заграбия има легенди за много страшни неща, намиращи се в Костните дворци, но аз никога не съм се заслушвала в тях. Със сигурност никога не съм чувала нищо за такива зали в Храд Спайн.
— А какви са тези Кайю?
— По-точно слепите стражи Кайю — поправи ме елфийката. — Това е още една приказка от тези, които живеят вече второ хилядолетие. Появила се е по времето, когато сме започнали да воюваме с орките в Костните дворци. За да защитят гробовете на елфийските владетели от поругаване, нашите шамани призовали същества от някакви далечни светове, за да пазят вечно покоя на мъртвите. Това е много, много стара история. Никой от стотици години не е бил на тези нива, а нашите записи за Кайю си противоречат едни други.
— Чудя се как слепци могат да пазят нещо?
— С пръчици, мой любезни крадецо, с пръчици — обясни ми шутът. — Ходят напред-назад и почукват по пода. Е, понякога се сблъскват един друг и започват да се ругаят.
— Кли-кли, млъкни.
— Млъквам, милорд Плъх.
— Тръгвате утре сутринта — каза кралят. — Лейди Миралисса и нейните спътници ще ви водят през горите на Заграбия. Алистан, ти командваш отряда. Постарайте се никъде да не се задържате и да се върнете колкото се може по-бързо. Още щом настъпи пролетта и разтопи снега по превала, Неназовимия ще тръгне с армията си от Безлюдните земи.
— Кралю мой, може би си струва да се изпратят няколко хиляди на помощ на Самотния великан?
— Какъв е смисълът? Дивите така или иначе няма да издържат. Редовна армия там само ще пречи. Самотният великан е просто една малка преграда и тя ще рухне под обединения натиск на Безлюдните земи. Границата винаги е устоявала единствено със смелостта на Дивите и поради неспособността на агресора да се обедини. Да изпратя там армия, Алистан, означава да рискувам живота на цялото кралство. И ти самият би трябвало да го разбираш. Например, изпращаме там стотица Боброви шапки и Весели обесника33 с пет кораба. Те ще помогнат на Сърцата да издържат колкото се може повече. Седмица, максимум две, така че да имам време да подготвя контраудар. С приближаване на зимата обаче ще трябва да им се изпратят още хиляда войника.
— Баща ми и други глави на домове се канят да ви изпратят на помощ около триста стрелци — каза Миралисса.
— Наистина? — тази новина зарадва не само краля. — Предайте моите благодарности на вашия баща, милейди.
Мнозина биха казали, че триста стрелци — това е капка в морето… И наистина щеше да е така, ако не бяха елфи. Триста елфийски стрелци са в състояние да осъществят смъртоносна жътва сред враговете. Вече бяха минали осемстотин години, откакто Филанд се беше скарал със светлите елфи от И’аляла, но всички и досега помнят как непълна стотица елфи разгромила отряд тежка кавалерия филандци. Насочвайки стрелите между частите на бронята или в цепките за очите и изстрелвайки по двадесет стрели в минута, шепата елфи принудили четири елитни стотици кавалерия да отстъпят. По-точно, успели да отстъпят само двеста души. Още толкова останали на земята.
— Ние ще минем през Валиостр, ще пресечем Иселин и ще влезем в гората откъм Пограничното кралство — междувременно каза Миралисса.
— Местата там са опасни — неодобрително се намръщи Маркауз. — Това е територия на орките.
— Но тук се намира по-близкият вход към Костните дворци, до втория ще трябва да се промъкваме още две седмици през горите на Заграбия — Миралисса оправи измъкналия се от високата прическа пепелявосив кичур коса. — Така че ще трябва да рискуваме, точно както и предишните отряди.
Алистан Маркауз не каза нищо, но на всеки стана ясно, че не е много доволен от перспективата да се добира до Храд Спайн през гората на орките. Както и аз. Според мен къде по-добре беше да си стоиш вкъщи и да си пийваш винце.
— Мисля, че за месец ще достигнете целта си. Тоест в началото на август би трябвало да сте там — произнесе Арцивус.
— Това е само при условие, че няма да има непредвидени обстоятелства — уточни Сталкон.
Всички веднага разбраха за какви непредвидени обстоятелства ставаше дума. За същите, които не позволиха на първите две групи да завършат експедицията.
— Надявам се, че няма да ги има. А докато сме на поход, армията трябва да се подготвя. Шансът за успех на нашето начинание е нищожен.
33
Веселите обесници — войници, набирани от бивши каторжници, престъпници и пирати. При встъпването в редиците на армията на Валиостр им се прощават всички бивши прегрешения. Изпълняват функциите на морска пехота.