Аз тихо простенах в очакване на поредния спор, но Вартек с осемте си арбалетчика вече се изкачваше по стълбите, така че Делер само се изплю на пода и побърза след войниците. Халас реши да не изостава от партньора си, метна мотиката на рамо и с пъхтене също се заизкачва по стълбите. Аз и шутът завършвахме шествието, при това Кли-кли изглеждаше толкова войнствен, че ако сега пред нас изкочеше Х’сан’кор, не се знае какво щеше да му се случи от страх.
— Не ти ли тежи? — попитах загрижено гоблина. — Хвърли брадвичката.
— Ти гледай себе си — процеди шутът, но въпреки това още щом се натъкнахме на последиците от поредната дворцова схватка, той хвърли тежката брадва и си взе дълъг нож с листообразно острие.
Шутът размаха оръжието няколко пъти, като едва не си отряза ухото, но остана напълно доволен от новата си придобивка.
Свихме в широк тъмен коридор, където нямаше нито факли, нито фенери. Или ги бяха изгасили, или просто не бяха успели да ги запалят. Светлина имаше на стотина крачки пред нас. Така че трябваше да вървим почти опипом. За щастие, никой не падна, само Делер избухна в стенания и съскане, когато някой го настъпи в тъмното. Но джуджето запази клетвите си за друг път и само измърмори под нос нещо на гномски език, стараейки се повече да не попада под краката на човеци.
Четири коридора се събираха на едно място и отвеждаха пътниците в огромна зала с огледални стени. Разбира се, не беше чак толкова голяма, колкото тронната, но все пак достатъчно, за да побере последните поддръжници на Неназовимия. Те се бяха скупчили в центъра на залата с извадено оръжие и просто чакаха. Приблизително четиридесет души, наредени в кръг. Зад гърбовете им имаше нещо голямо и тъмно, покрито отгоре с някаква дрипа. Не можех да видя какво точно е. Гърбовете на отбраняващите се го скриваха доста добре.
Всички коридори бяха блокирани, нападателите просто нямаше къде да отидат. От една страна беше принцът с гвардейците, от друга — отрядът на Изми, от трета — Алистан Маркауз, успял вече да сложи любимата си броня. Той и копиеносците бавно пристъпваха напред, свивайки обръча около нападателите. От четвъртата страна бяхме ние, петима гвардейци и Дивите.
— Появихте се най-сетне — подхвърли Чичо, оглеждайки неодобрително гнома и джуджето. — Къде бяхте досега?
— Забавлявахме се — Делер небрежно избърса острието на секирата с парцал.
— Давай, Вартек! — извика Изми от другия край на залата.
Осем арбалетчици пристъпиха напред и армейските склоти36 замряха в хищно очакване, готови при първа заповед да изстрелят болтовете по целите.
— Ей, вие! — извика Маркауз. Гласът изпод шлема му, толкова приличащ на миша глава, звучеше приглушено. — Предайте се и кралят ви обещава справедлив съд!
От редиците на привържениците на Неназовимия долетя ответно предложение, съветващо краля какво да направи със своя най-справедлив съд и къде може да го навре. Хората бяха извършили най-малко три престъпления срещу короната, така че нямаха никакви основания да разчитат на кралската милост. При всички случаи можеха да се считат за покойници.
Маркауз леко кимна и се раздаде дружен звън на тетиви. Осем болта просто минаха през незащитените от ризници хора. Три от болтовете, след като поразиха своите цели, продължиха и убиха стоящите зад тях. Капитанът на гвардията нямаше намерение да рискува хората си. По-лесно е да разстреляш враговете си отдалеч.
— Презареди! — раздаде се заповедта на Вартек.
Гвардейците опряха арбалети в земята, поставиха крак на специалната стъпенка и яростно започнаха да въртят механизма, отговарящ за натягането на тетивата. Да… Това не ти е моята играчка, тук нещата бяха по-сериозни.
Докато гвардейците подготвяха арбалетите си за нов изстрел, от редиците на враговете ни излезе човек. Той мълчаливо вдигна ръце нагоре, после бавно започна да се върти и едновременно с това да се клати насам-натам, сякаш беше дърво, борещо се с поривите на есенния вятър. Правеше абсолютно същото като шамана в кралската градина, преди да го изпепели мълнията на маг от Ордена.
Осъзнах, че всички тук ще имаме голям проблем и ако не предприемем нещо в следващите няколко секунди, върху гърбовете ни ще се стовари оргското шаманство.
— Алистан! — закрещях аз. — Алистан, той е шаман!
Арбалетчиците тъкмо бяха приключили с натягането на тетивите и сега слагаха болтовете, но закъсняваха. Безнадеждно закъсняваха.
36
склот (гном.) или тирбушон — тежък военен арбалет, предназначен за пробиване на тежките доспехи на войниците, вървящи в първите редици.