Стрелях. Първо единия болт, после и другия. И пропуснах. Или ръцете ми прекалено трепереха, или смъртта този път беше решила да заобиколи шамана, но болтовете минаха покрай него, само втория едва-едва докосна сиво-синия гвардейски мундир.
Всички нас ни спаси един от гвардейците на Изми, хвърляйки копие в шамана. Дали шаманът беше глупак, или недоучен, но той дори не успя да постави преграда пред себе си. Тежкото оръжие се стрелна като лястовица през цялата зала и с мляскащ звук се заби в корема на магьосника, отхвърляйки го обратно в групата последователи на Неназовимия.
И тогава се случи. Не разбрах защо започна да действа точно сега — дали го беше ядосала смъртта на шамана, дали е бил под контрола на магьосника или дали просто му беше писнало да чака. Но залата се огласи от яростен рев, и като разблъска последните оцелели нападатели, пред очите ни се появи този, който до преди малко се криеше под купчината парцали, или по-скоро под смъкнатата отнякъде от стените на двореца черна драперия.
— Огр! — закрещяха гвардейците.
В гласовете им звучеше неприкрит ужас.
Гледах съществото, което досега бях виждал единствено на картинка, с опулени очи. Тези негодници бяха успели да вмъкнат в двореца истински жив огр! Това племе не беше стъпвало в земите на Валиостр в продължение на няколко хиляди години! Въпреки че в Рачешкото херцогство имаше няколко кораба, напълно способни да рискуват и да пренесат тази твар на наша земя през Морето на бурите, заобикаляйки по този начин Самотния великан.
Неосведомените трудно биха повярвали, че огрите се явяват роднини на орки и елфи. Високи два и половина ярда, със синьо-черна ахатова кожа, с муцуна, където приликата с елфи и орки се заключаваше само в черните устни, с огромни глиги, стърчащи от долната устна, и пепелносива коса. Малки черни зеници, почти сливащи се с ириса на фона на синята очна ябълка, свинска зурла и огромни заострени уши, всяко с размера на голяма чиния. Мощно, почти квадратно тяло, покрито единствено с кожа на бяла мечка, под която играеха стоманени мускули. Врат огрът изобщо нямаше, изглеждаше, сякаш главата започва направо от раменете. Като добавка към всички неприятности в ръката си чудовището стискаше масивна брадва. При добро желание от негова страна, назъбеното й острие без проблем щеше да разруши колоните, крепящи фасадата на Кралската библиотека. Не се шегувам.
— Всички назад! — изрева Медения. — До стените! Арбалетчици, действайте!
Гвардейците дружно отскочиха към стените или отстъпиха в коридорите. Арбалетчиците изстреляха поредния залп. По закона за всемирната гадост улучи само един. Болтът се вряза в горната дясна част на гърдите на огра, принуждавайки го да направи неволна крачка назад и… И всъщност нямаше нищо друго. Това беше целият ефект. Според слуховете тези същества имаха две сърца и за да си свършиш работата, трябва да ги улучиш и двете. Да не говорим, че болтът може и да не е засегнал никакви жизненоважни органи.
— Мармот, отдясно! Гръмогласен, мини в гръб! Сега ще го счупим този орех! — Медения вече крачеше към огра, развъртайки над главата си страшния огр-шач37.
Веригата, свързваща дръжката с горната част на оръжието, гневно свистеше.
Мармота и Гръмогласния вече обхождаха огра, стиснали с две ръце огромни мечове. Огрът изръмжа, рязко се извърна и стовари брадвата си върху Гръмогласния. Последният отскочи настрани и брадвата удари в пода, разбивайки изящните плочки. Във всички посоки се разлетяха дребни парченца.
Мармота се възползва от разсейването на огра и като подскочи към него, му нанесе удар в крака. Дори не точно удар, просто небрежно го клъцна, прерязвайки сухожилието зад коляното. Огрът изнесе дръжката на брадвата назад, мушкайки Мармота в гърдите, и последният отлетя на няколко ярда, плъзгайки се по гръб по хлъзгавия под.
— Штихс! — изруга Халас, здраво стиснал мотиката, но не бързаше да се включи в битката. Да се включи сега означаваше да попречи на своите хора.
— Котка, помогни му — заповяда Чичото и дебелакът се претърколи напред, заставайки пред опитващия да се изправи Мармот, за да го предпази от евентуална опасност.
В същото време оцелелите врагове се опомниха. Осъзнавайки, че докато всички са заети с огра, на тях им се предоставя последен шанс да се измъкнат, мерзавците започнаха да се придвижват към коридора, до който бяха хората на Изми. Ако войниците на Алистан не се бяха втурнали да им попречат, без да обръщат внимание на опасността да привлекат вниманието на огра, копелетата щяха да се измъкнат.
37
огр-шач (орк.) или огролом — оръжие, външно приличащо на тежка верига. Частта, с която се нанася удара, има крушовидна форма, и по нея има щипове.