Прокрадващ се в сенките

Навъсен, мрачен, злобен Гарет С конче тръгнал той на път, Но случи му се случка страховита, В локва цопна той и а-ха да се удави…

И така нататък в продължение на десетина минути. Не мога да кажа, че му бях ядосан. Забавлението си беше на чужд гръб, но трябва да се отдаде дължимото на Кли-кли — повдигна настроението на всички и пътуването вече не беше скучно.

Катастрофата стана на следващия ден, веднага щом Кли-кли продължи с песента-закачка. Тъкмо се бяхме разминали с голям керван каруци, натоварени с репи, начело с търговци да ги продават — тоест до селото, а значи и до доброто хапване, оставаше съвсем малко… По това време Кли-кли пееше с Фенерджията, и те бяха започнали да ме тормозят на два гласа, макар на Халас непретенциозната песничка доста да му хареса.

Случи се така.

Фенерджията от доста време яздеше мълчаливо, само понякога лениво отговаряше на въпросите на Медения. Чичо беше сложил Медения да язди редом до спящия на седлото Гръмогласен (Гръмогласния яздеше пред Фенерджията) и да внимава конят му да не изостане от групата.

— Дали да не запея Тихата тАм-тА-рА-рАм? — замислено се обърна Мумр към вечерното небе.

И запя. При това пя без прекъсване почти цял час — за това много акъл не се искаше. Вмъкваш между там-та-ра-рамите каквото ти дойде на ум и се радваш на живота. Запомних само кратък откъс:

Тихо-тихо песен тананикам, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Ей сега беда ще предизвикам, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо огрът се прокрадва, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, С прясна кръв да се зарадва, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо свените долитат, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, За месо от трупове те питат, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо орки стрелят в нас, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Но за щастие пропуснаха завчас, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо орки кълцахме си ние, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, И за щастие избихме си ги всие, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо огр гонеше ме мен, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Тихо бягах аз като кретен, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо огрът удари ме в лицето, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, И ме хвърли във дерето, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо в пропастта пропаднах, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, И като по чудо аз не се разпаднах, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо върнах се обратно тук, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, От студа вдървен като кютюк, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо-тихо пея тоз завет, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Живее в мен душата на поет, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм.

Тихо-тихо пада сняг като от фуния, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм, Как искам аз да се напия, ТАм-тА-рА-рАм, тАм-тА-рА-рАм!!!41

След това към пеенето на Фенерджията се присъедини и Кли-кли. Той започна да крещи всички там-та-ра-рами вместо Мумр, при това шутът го правеше с противния глас на съвсем малко и хленчещо момиченце. Фенерджията в същото време с настървение изтръгваше от недоразумението си, наречено свирка, някакво далечно подобие на воплите на оплел се в мрежи воден дух.

Само обединените усилия на Чичо, Делер и Мармота успяха да прекратят малкия концерт.

Когато селото се появи, повече от половината ни отряд вече искаше да удуши Мумр и гоблина. Само елфите, Алистан и Змиорката запазваха ледено спокойствие.

Кръчмата в селцето се оказа доста по-зле, отколкото онази в Слънчогледи, но избор нямахме, а и след толкова много дни и нощи под открито небе щях да съм доволен на каквото и да е легло.

41

стихове на Анатолий Мелер-младши