— Какво са правили там? — продължи в същото време гномът. — А тази карантина? А-ха да им повярвам! Пък дори и там да има чума, то те са я направили. Правили са си някакви магии, умниците, оплескали са нещата и ей ти на чума!
Гномът сви ръка в жест, известен от древни времена по целия свят. Халас просто кипеше от омраза към Ордена. Защо ли? Дали нямаше стари сметки за уреждане с маговете?
— Стига вече, Халас — примирително каза Фенерджията.
— Стига вече?! Защитаваш тези два плъха, които едва не ни затвориха за три месеца?! И мога да ти кажа, че след три месеца вече нямаше да сме сред живите! Така да се каже, за три дни неочаквано ще се гътнем от медна чума! Само джуджета могат да повярват на такава глупост!
Делер мълчеше и търпеше. С набралия инерция гном сега беше по-добре да не се закачаш.
— Къде се е видяло село да бъде опустошено за три дни?! Да бе! И то точно тук! Извинете ме, лейди Миралисса, но ми накипя! Самите магове са виновни за всичко, макар да не знам какво точно са правили и каква глупост е излязла… Но накрая са хвърлили от небето десетки мълнии и стотици огнени топки, за да скрият уликите. Сринали са селото до основи!
— А ти откъде знаеш, че са го сринали? Видял ли си го? — избоботи Медения.
— Един гном няма нужда да го вижда! Ние работим с огън още от деца и такъв дим се получава само когато в пещите гориш костите на земята43! И дори тогава не винаги! Този огън е магически! С носа си го усещам! Затова са извикали и егерите — да задържат всички, докато маговете не приключат с работата си!
— Достатъчно! — Гръмогласния прекъсна най-накрая обвиненията на Халас. — Дали е имало чума или нещо друго едва ли някога ще разберем, но във всички случаи трябва да се махнем колкото се може по-далеч от това място, и предпазливостта няма да ни навреди. Ако не с гълъби, може и с мисъл да предупредят. Чувал съм, че маговете го могат това.
— Това още не го могат — гномът смяташе да изреди какво могат да правят възпитаниците на Ордена, но хвърли поглед към Миралисса и реши, че не е за нейните уши. — Виж каква гадина са отгледали! Нищо чудно в селото да гъмжи от такива ръце — като джуджета в пещери!
— Само архимагове могат да говорят на големи разстояния — обърна се Кли-кли към Гръмогласния. — А колкото до тази твар, тя не е тяхна, Миралисса я създаде! Между другото, лейди Миралисса, откъде разбрахте, че ще ни трябва точно такава ръчичка?
— Не знаех, безценни ми Кли-кли — черните устни на елфийката се разтегнаха в отровна усмивка. — Аз всъщност подготвях заклинание за заспиване. Всички трябваше да заспят. Всички освен маговете. Снощи не си представях, че ще срещнем хора от Ордена. Наложи се да рискувам, като се надявах, че с двамата магове все някак ще се справим.
— Но откъде тогава се появи тази твар, треш Миралисса? — изуми се Ел.
— Откъде ли, мой верни к’лиссанг? Попитай нашия зелен спътник, нали той драскаше върху моето заклинание! Появата на това същество е изцяло заслуга на Кли-кли.
— Откъде да знам? — виновно подсмъркна гоблинът. — Мислех, че са само драсканици.
— Имахме късмет, че се появи това чудовище, а не обикновена крава — иронично отбеляза Миралисса. — Тогава маговете доста щяха да се посмеят над шаманството!
— Да, а всички ние можехме просто да изгорим или да полетим към луната! — ужасено прошепна Гръмогласния, осъзнавайки огромния риск, тегнел над нас благодарение творческата изява на кралския шут, макар и той да не го беше направил нарочно.
— Теб, Кли-кли, трябва да те изолират от обществото — добродушно се засмя Делер.
— Всъщност трябва да ми благодарите! — възмути се шутът. — Ако не беше тази ръка, не се знае как щеше да свърши всичко! Нали ви казах, че дядо ми е бил шаман. При нас това е наследствено!
— Кое, да правите мръсни номера ли? — подсмихна се Мармота. — Ти си толкова шаман, колкото аз съм доралиски вожд!
— Ей, ще ти докажа, че в мен тече кръвта на най-добрите шамани на гоблините, включително и на великия Тре-тре!
— Достатъчно! Гръмогласния е прав! Трябва да изчезваме оттук колкото се може по-бързо — прекъсна го Миралисса.
— Да опитаме през горичката? — предложи Медения.
— Да заобиколим селото? Не мисля, че идеята е добра — не се съгласи Чичо. — Егерите сигурно имат постове под всяко дърво, ако ни засекат, повече няма да ни изтърват.