Выбрать главу
Годините минават, в Храд Спайн лежи си той Вятърът от гробниците в ложето си всеки зове Ще настъпи часът, ще разкрие своите тайни, Магията на прокълнатите истината ще я изгори.
Ако смел си и бърз, ако си храбър и ловък, Ако лека е твоята стъпка и остра твоята мисъл, Ще избегнеш поставените от нас капани От земя, вода и огън пази се ти.
А нататък — върви де! През широко разтворени врати В покоя на залите на Заспалия Шепот иди. Тук мозъкът човешки, и елфийски, и оркски В безумие гасне… Ще угасне и твоят.
През залите на Заспалото Ехо и Мрак, После и покрай слепите стражи Кайю, Под погледа на Великаните, превърнати в пепел, Към гробницата на Великите, загинали в боя,
В заучен строй, потънали в сянка, Мъртви рицари мълчаливо стоят, И само един от мечовете им не ще умре, Един — на сенките станал по-близък от брат.
Бледата Селена със замръзнало тяло Към ложата свята ще те възнесе. Тук хиляди години слънце камъка не е огрявало, От векове тук пее вятърът студен.
И помни, пришълецо, душа живее в Рога. В името на хората сила той ще ти даде. Но користта на крадците наказва жестоко. Навеки ще останеш да гниеш в страшния Мрак.20

— Мда… Забавно и непонятно, е, почти непонятно.

— И кое точно изведнъж ти стана ясно, ученико? — изненада се Фор.

Зад прозореца вече се смрачаваше и дори светлината на свещите не можеше да разпръсне упорития мрак. Скоро трябваше да тръгвам.

— Кое е ясно? — замислено почуках с пръсти по масата. — Ясно е, че изглежда не напразно съм получил съвет от Сагот. Тук също се споменава някаква Селена, която възнася, а нали Сагот ме предупреди, че на нея по-добре да не стъпвам, а да продължа пеша и само пеша.

— Хм-м… — проточи Фор и се почеса по брадичката.

После прочисти гърло и си наля вино от прашна тумбеста бутилка. Предложи и на мен, но аз отказах — днес имах нужда от кристално чиста глава.

— Е, и аз забелязах споменаването на Селена. Като цяло, струва си да се поразсъждава над тези стихове; между другото, не забравяй да ги покажеш на елфийката, тя би трябвало да знае древнооркски. Но знаеш ли, въпреки многото неясноти, човек лесно може да се досети, че става дума за Рога на дъгата. Виж това: „Роден при огрите в снежните равнини“ — това е за Рога, нали точно там, преди напълно да се превърнат в зверове, шаманите на огрите са създали последния си артефакт. „Векове стоял при елфите в Листва“ — би трябвало да си спомняш ста-арата история как главата на дома на Черната роза се опитал да нахлуе на Безлюдните земи. Именно при този поход елфите откраднали Рога от огрите. По-нататък също е ясно: „На Грок беше даден като спомен за мира, възникнал между расите в Дългата зима“. Тъмните подарили Рога на Грок като символ на мира между елфи и хора, възцарил се след великото нашествие на орките, известно като Пролетната война. После следват стандартни дрънканици, и макар да са на древнооркски, явно ги е писал човек. А над ей тези стихове следва да се замислиш: „Ще избегнеш поставените от нас капани, от земя, вода и огън ти пази се“. Какво друго ще е това, Гарет, ако не предупреждение, че маговете на Ордена са заложили незнайно какви капани? Или пък не. Може там изобщо да няма капани и всичко да е единствено стихоплетство. Или капаните да са поставени не от магове, а от орки и елфи стотици години по-рано… Колкото и да го мислим, няма да го измислим.

— Поети — усмихнах се разбиращо, сякаш знаех къде кривата на таланта може да изведе хората на изкуството.

— Може да е всичко, но по-добре да очакваш най-лошото, отколкото да се окажеш изпържен-удавен-закопан или дори нещо по-лошо. Така че имай го в предвид. Виж:

А нататък — върви де! През широко разтворени врати В покоя на залите на Заспалия шепот иди. Тук мозъкът човешки, и елфийски, и оркски В безумие гасне… Ще угасне и твоят.

— Широко разтворени врати, това най-вероятно е входът към трето ниво, или нивото на Крилата, както го наричат в картите. Има огромна двукрила врата, през която може да се проникне до по-долните зали на Храд Спайн. Много вероятно е да се окажат запечатани със заклинания.

вернуться

20

стихове на Павел Костин