– Да – бързо отвърна Уилоу. – Фъстъците. Но как той...
– Едно от нещата, което хората не знаят за Джордж Вашингтон Карвър, е, че когато бил на деветнайсет години и следвал в щатския университет в Айова, работел под ръководството на един професор по технологиите в млекопреработвателната промишленост. Този професор позволявал на собствения си малък шестгодишен син всеки уикенд да излиза на експедиции за събиране на ботанически материали заедно с блестящия студент Карвър. Джордж Вашингтон Карвър се грижел много за детето и предопределил посоката в живота му. Това шестгодишно момченце бил същият този Хенри Уолъс, а Карвър бил човекът, който му дал визия за бъдещето и който му показал, че научната работа върху растенията може много да помогне на човечеството. Джоунс поклати удивено глава.
– Забележително, нали? – каза той. – Колко време Карвър прекарал в работа върху фъстъците, представяте ли си? Часове, месеци, години работа. Все пак е изобретил двеста шейсет и шест различни продукта от фъстъци. Ние ги използваме и до днес. Ами сладките картофи?
Карвър е установил осемдесет и осем различни употреби на сладкия картоф.
Джоунс се приведе напред с ръце, опрени на коленете.
– Освен това е написал огромен труд по въпросите на селското стопанство и е разпространявал идеята за така наречените "Градини на победата"[16].
Уилоу се усмихна.
– Помня ги. И ние имахме такава.
– Да. Много хора са имали – каза Джоунс. – Градините на победата – дори онези, които са били разположени в центровете на големите градове – осигурявали значителна част от прехраната на американския народ по време на Втората световна война. Но помислете и за друго.
Съгласни сме, че Карвър е вложил много време и усилия в разработването на продукти от фъстъци и сладки картофи, както и в Градините на победата. Но в същото време не е ли просто забележително как само няколко следобеда, прекарани с едно шестгодишно момченце на име Хенри Уолъс, впоследствие са оставили такава огромна следа в живота на човечеството!
– Наистина – каза Уилоу, а в гласа ѝ се долавяше благоговение. – Значи все пак Джордж Вашингтон Карвър е истинският спасител на двата милиарда гладуващи.
– Амиии – Джоунс поклати глава. – Не точно.
– Моля?
– Всъщност ги е спасил един прост фермер от Даймънд, Мисури, на име Моузес – продължи той. – Моузес имал съпруга, която се казвала Сюзън. Те били бели, живеели в робски щат, но не подкрепяли робството. Е, това било проблем за онези луди хора в бели плащове, които по онова време яздели нощем из фермите и тероризирали всички, които сметнели за "съчувстващи" на робите. Една студена зимна нощ "Ездачите на Куонтрил"[17] нападнали фермата на Моузес и Сюзън. Запалили плевнята, застреляли няколко души и отвлекли една жена на име Мери Вашингтон, която отказала да остави бебето си, наречено Джордж. Мери Вашингтон била най-добрата приятелка на Сюзън, така че Моузес веднага се свързал с главорезите на Куонтрил, за да си уреди среща с тях и да се опита да спаси и да върне Мери и бебето ѝ. След няколко дни срещата била уговорена. И така, една януарска нощ Моузес извел от фермата един черен кон и пропътувал няколко часа на север – до кръстопътищата на Канзас. Там се срещнал с хората на Куонтрил, които също пристигнали на коне, а на главите си носели чували за брашно с изрязани дупки за очите. Моузес им дал единствения си кон, а те хвърлили в краката му само една торба от зебло. Когато страшните конници отпратили натам, откъдето били дошли, Моузес коленичил на земята. В смразяващия мрак, обвит в бялата пара от собствения си дъх, извадил от торбата едно премръзнало, голо, полумъртво бебе момченце. Фермерът разтворил куртката и ризата си и притиснал детето до топлото си тяло. Превързал го с ремък към себе си и пеш се прибрал с детето във фермата. Отнесъл бебето далеч от опасността и по пътя му говорел как ще се грижи за него, как ще го отгледа като свое... Обещал му да стори всичко, за да му осигури добро образование в памет на майка му Мери. Всички във фермата се убедили, че тя е вече мъртва.
Джоунс внимателно се взря в Уилоу, която го гледаше удивено.
– Същата тази нощ – меко каза той – фермерът обещал на детето да му даде своето име.
Станало така, че Моузес и Сюзън Карвър отгледали едно момче, наречено от истинската си майка Джордж Вашингтон. Такава ми ти история. Ясно е, че истинският спасител на двата милиарда гладуващи по света е онзи фермер от Даймънд, Мисури.
Няколко минути двамата поседяха мълчаливо. После Джоунс вдигна пръст, сякаш току-що му беше дошла някаква идея. С подигравателен тон той започна:
16
Градини на победата (Victory Gardens) – създадени по инициатива на Джордж Вашингтон Карвър зеленчукови и овощни градини в градски паркове и общински зелени площи, както и в частни дворове с цел подпомагане изхранването на американския народ по време на войните през първата половина на XX век. – Б.пр
17
"Ездачите на Куонтрил" – "партизанска" организация от бивши военниконфедерати, обикаляла южните щати след края на Гражданската война под ръководството на Уилям Кларк Куонтрил. Подобна на Куклуксклан. – Б.пр