— Възможно е да е съвпадение — намеси се Блъд. — Както знаеш, на тези ширини вечно се носят части от айсберги. Понякога стигат дори толкова далеч на юг.
— Но наоколо няма други айсберги — отбеляза Клавейн.
— Все пак не е изключено в това нещо да има кораб, нали? — заяви Скорпион. — Как е станало така, че да се покрие с лед? Корабите излъчват по-скоро топлина, отколкото студ. И защо ледът не се е разтопил досега?
Ще разберем, като отидем там — изрече бавно Клавейн. — Междувременно нека насочим вниманието си към практическите детайли. Тъй като не искаме да изплашим Скейд и да я накараме да предприеме нещо необмислено, ще действаме бавно и явно. — Той посочи едно място на картата, южно от айсберга. — Предлагам да отидем дотам със совалка. Антоанет може да ни откара. После ще пуснем две-три лодки и ще прекосим останалото разстояние по вода. Ще носим хирургически инструменти и оръжие с малък радиус на действие, но без да прекаляваме. Ако се наложи да унищожим кораба, винаги можем да поискаме да бъде нанесен въздушен удар от сушата. — Вдигна очи, все така притиснал пръст към картата. — Ако тръгнем днес следобед, можем да стигнем до айсберга на зазоряване, така че ще разполагаме с цял ден за осъществяването на преговорите със Скейд.
— Чакай малко — обади се д-р Валенсин, като се усмихна едва-едва. — Преди да сме се отнесли съвсем — да не искаш да кажеш, че вземаш всичко това на сериозно?
— Ти да не би да не го вземаш на сериозно? — попита Клавейн.
— Тя е моя пациентка — каза Валенсин и погледна със симпатия към Хури. — Аз гарантирам, че тя не е непременно луда. Има конджоинърски импланти и ако нейното дете също ги има, тя е можела да общува с него още докато е било в утробата й. Щеше да бъде малко необичайно, но е възможно Рьомонтоар да е сложил въпросните импланти на нероденото с помощта на микрохирургически похвати. А като се има предвид, че става въпрос за конджоинърска медицина, не е немислимо детето на Хури да е било извадено, без да останат следи от хирургическа намеса. Но останалото? Цялата тази история за космическа война, бушуваща на прага ни? Малко прекалено е, не смятате ли?
— Не съм толкова сигурен — отвърна Клавейн.
— Обясни, моля те — каза Валенсин и погледна към колегите си за подкрепа.
Клавейн се тупна отстрани по черепа.
— Не забравяй, че аз също съм конджоинър. Последния път, когато имах възможност да проверя, цялата машинария в главата ми все още работеше както трябва.
— И аз мога да ти го кажа — измърмори лекарят.
— Забравил си обаче колко е чувствителна. Предназначена е да улавя и да увеличава околни полета, сигнали, произведени от машини или други конджоинъри. Двама конджоинъри могат да разменят мисли през десетки метри открито пространство дори в близост да няма усилващи системи. Хардуерът превежда тези полета до модели, които органичните части на главния мозък са в състояние да тълкуват, включвайки в действие основната визуална граматика на възприемащия център.
— Това не е нещо ново за мен — каза Валенсин.
— Тогава помисли какво означава то. Ами ако там наистина се води война, между различни слънчеви системи, с използването на всевъзможни оръжия и контрамерки? Ще има много повече блуждаещ електромагнитен шум, много по-мощен от нормалните конджоинърски сигнали. Възможно е моите импланти да улавят сигнали, които не са в състояние да тълкуват както трябва. И в мозъка ми постъпват полуразбираеми модели. Мозъкът прави всичко възможно да се справи с тази каша и в крайна сметка започва да рисува форми и лица по небето.
— Той ми каза, че вижда разни неща! — възкликна Скорпион.
— Фигури, знаци и поличби — допълни Клавейн. — Това започна през последните два-три месеца. Хури каза, че флотата пристигнала преди девет седмици. Струва ми се прекалено, за да е съвпадение. Вече си мислех, че полудявам, но очевидно просто съм улавял слухове за война.
— Типично за добрия стар войник, какъвто винаги си бил — отсъди Скорпион.
— Това просто означава, че съм склонен да приема сериозно историята на Хури — заяви Клавейн, — колкото и да е странна.
— Дори частта за Скейд? — попита Валенсин.
Клавейн се почеса по брадата. Очите му се бяха превърнали в тесни цепки, беше притворил клепачи, сякаш съзерцаваше някакъв мисловен пейзаж.
— Особено частта за Скейд — отговори той.
Хела, 2727 година
Рашмика гледаше право напред. Почти беше стигнала до другата машина. В далечината виждаше движещи се напред-назад скрити под скафандри фигури, минаващи ту по една, ту по друга пътека. Полюшваха се кранове, натоварени с някаква тежка апаратура. Слуги се плъзгаха с плавните движения на автомати. Огромната, съставена от множество части машина, каквато представляваше керванът, се нуждаеше от непрестанни грижи. Тя беше малък микрокосмос, вероятно също като катедралите.