— Защото нямам интерес да поддържам куейчисткия възглед — отвърна Рашмика.
— А той е?
— Че скътлърите са несъществена подробност, която няма връзка с по-дълбокия въпрос за изчезванията, и в най-добрия случай само ни напомнят какво би се случило и с нас, ако не следваме куейчисткия път за спасение.
— Няма съмнение, че им е било отказано да бъдат спасени — отговори квесторът, — но същата съдба е сполетяла още осем или девет други извънземни култури. Забравих какъв беше точният им брой според последните открития. Тук, очевидно, не се крие никаква загадка. Местните подробности за този конкретен изчезнал вид, неговата история, общество и т.н. трябва тепърва да се изучават, разбира се, но случилото се с него в крайна сметка не е повод за съмнения. Всички сме чували разказите на поклонниците от системите, чието население е било евакуирано, мис Елс, разказите за машините, изникнали от мрака между звездите. А сега, както изглежда, е дошъл нашият ред.
— И предположението е, че скътлърите са били унищожени от инхибиторите?
Квесторът пъхна някаква трошица в неясно очертаната устица на своето животинче.
— Извадете си сама заключения.
— Винаги точно това съм и правила — уточни момичето. — И моите заключения са, че тук се е случило нещо различно.
— Нещо ги е изтребило — рече квесторът. — Това не ви ли е достатъчно?
— Не съм сигурна, че е същото, което е изтребило амарантинците или която и да е от другите култури. Ако това бе дело на инхибиторите, мислите ли, че щяха да оставят цяла тази луна? Може и да имат известни угризения, когато стане дума да се унищожи някакъв свят, място с установена биосфера, но една безвъздушна луна като Хела? Щяха да я превърнат в пръстенова система или в облак радиоактивна пара. Но онзи или онова, което е сложило край на скътлърите, съвсем не е било толкова радикално. — Рашмика направи пауза от страх да не разкрие прекалено много от скъпоценната си теза. — Всичко е направено набързо. Оставили са прекалено много след себе си. Сякаш са искали да отправят някакво послание, някакво предупреждение.
— Вие говорите за едно съвсем ново бюро за космическо унищожение, така ли?
Момичето сви рамене.
— Ако фактите го изискват.
— Съмненията в собствените ви идеи не са ви особено присъщи, нали, мис Елс?
— Знам само, че изчезванията и скътлърите трябва да са свързани. Така мислят и всички останали. Само че са прекалено уплашени, за да го признаят.
— А вие не сте?
— Аз съм оставена на Хела с определена цел — заяви тя, излезлите от устата й думи като че ли бяха изговорени от някой друг.
Квесторът впери в нея погледа си, без да го отмества смущаващо дълго време.
— А това пътешествие — рече най-сетне той, — това търсене на истината, независимо колко врагове ще ви създаде… то ли е причината толкова да искате да стигнете до Неизменния път?
— Има друга причина — промълви едва чуто Рашмика.
Квесторът като че ли не я чу.
— Имате особен интерес към Първите адвентисти, нали? Забелязах го, когато споменах за ролята си като легат.
— Това е най-старата от църквите. И една от най-големите, струва ми се.
— Най-голямата. Орденът на Първите адвентисти управлява три катедрали, включително най-голямата и най-тежката на Пътя.
— Знам, че имат археоложка група — призна момичето. — Писах им. Там със сигурност трябва да има някаква работа за мен.
— За да можете да разпространите теорията си и да раздразните всички?
Рашмика поклати глава.
— Ще работя тихо и кротко, ще върша каквото трябва. Това няма да ми попречи да изследвам материалите. Имам нужда от работа, за да мога да изпращам пари вкъщи и да направя някои проучвания.
Квесторът въздъхна, сякаш сега целият свят и всичките му проблеми бяха негова отговорност.
— Какво точно знаете за катедралите, мис Елс? Във физически смисъл, искам да кажа?
Тя почувства, че този път въпросът му е искрен.
— Те са движещи се структури, много по-големи от кервана, много по-бавни… но все пак машини. Пътуват из Хела по екваториалния път, който наричаме Неизменния път, като осъществяват една обиколка веднъж на всеки триста и двайсет стандартни дни.
— И целта на тези околосветски обиколки е…?
— Халдора да бъде винаги на небето, винаги в зенита си. Светът се движи под катедралите, но катедралите анулират това движение.
На устните на квестора се появи призрак на усмивка.
— А какво знаете за движението на катедралите?
— То е бавно — обясни момичето. — Катедралите трябва да се движат средно със скоростта на бебешко пълзене, за да осъществят една обиколка на Хела за триста и двайсет дни. Една трета от метъра за секунда е достатъчна.