Обиколи го веднъж, само за да изнерви допълнително Востад. Като си тананикаше тихичко, погледна през перилото и се наслади на гледката. От време на време почукваше с бастуна по извитите метални стени на реактора или по черното стъкло на някой от страничните отвори за инспектиране. Стъклото му напомняше наподобяващите катран ивици на намиращия се от предната страна на катедралата прозорец с витражи и той се запита за момент дали материалът не е същият.
Така, време беше да действа.
Заизкачва отново стъпалата, за да стигне до следващото ниво. Все още чуваше жалкото, достойно за лабораторен плъх галопиране.
— Востад? Ще бъдеш ли така добър да дойдеш тук? Всичко ще свърши за миг.
Препускането продължаваше. Усещаше вибрациите от стъпките на човека, резониращи по металните плоскости около реактора.
— В такъв случай ще се наложи аз да дойда при теб, така ли?
Започна да обикаля реактора. Сега вече беше на едно ниво със свързващите оси. Никоя от тях не се намираше близо до него, но наблюдавани от тази смалена перспектива, движещите се метални елементи наподобяваха остриета на ножици. Видя някои от техниците на Глаур, които се движеха напред-назад из работещата машинария, проверяваха състоянието й и я смазваха. Приличаха на нейни затворници, но по някакво чудо бяха невредими.
Крайчецът на един крачол изчезна зад извивката. Бързината на препускането нарасна. Грьолие се усмихна и спря, надвеси се над перилото. Вече беше близо. Хвана горния край на бастуна и завъртя дръжката му с четвърт оборот.
— Горе или долу? — прошепна той. — Горе или долу?
Беше горе. Чуваше как тракането се издига все по-нагоре, към следващото ниво на моста. Главният лекар не знаеше дали да бъде доволен, или разочарован. Ако онзи беше тръгнал надолу, гонитбата щеше да приключи. Там щеше да установи, че пътят му за бягство е пресечен, и на Грьолие нямаше да му бъде трудно да го укроти с бастуна си. А след това не беше никакъв проблем да му инжектира най-високата доза. Може и да беше ефективно, но къде оставаше забавната част?
Сега поне го очакваше надпревара, за каквато си заслужаваше да се положат усилия. Крайният резултат пак щеше да бъде същият: щеше да притисне мъжа до стената, без да му даде възможност да се измъкне. Достатъчно бе да го докосне с бастуна и той щеше да се превърне в мек пластилин в ръцете на Грьолие. Оставаше проблемът със свалянето му по стълбата, разбира се, но някой от хората на Глаур щеше да му помогне.
Главният лекар се изкачи на следващото ниво. Този мост беше с по-малък диаметър от долните два. Имаше само още едно ниво, около самия връх на реактора, до който се стигаше по леко наклонена плоскост. Сега Востад се движеше точно по нея.
— Там горе няма нищо за теб — обади се Грьолие. — Обърни се веднага и ще забравим за всичко това.
Как не. Но и Востад не беше в състояние, в което можеш да се разбереш с него. Той стигна до върха и отдели един миг, за да погледне назад към своя преследвач. Пухкави ръце, лице на малоумен. Главният лекар вече беше сигурен, че той е в ръцете му, не че досега беше имал някакви съмнения по въпроса.
— Остави ме — извика Востад. — Остави ме, проклет таласъм!
— Ей сега — отвърна с търпелива усмивка Грьолие.
Чукна с бастуна си по перилото и започна да се изкачва по наклонената платформа.
— Няма да ти се дам — заяви Востад. — Писна ми. Прекалено много лоши сънища.
— Хайде де. Едно боцване и всичко ще свърши.
Востад сграбчи една от сребърните тръби за парата, излизаща от горния край на купола на реактора и обви ръце и крака около нея. Започна да лази с мъка нагоре, захващайки се за металните ребра. В напредването му нямаше нищо грациозно, но все пак беше методично и стабилно. “Планирал ли го е?” — запита се Грьолие. Грешка от негова страна беше да забрави за тръбите за пара.
Но къде щеше да отиде в крайна сметка? Тръбите щяха да го отведат обратно в залата, към турбините и моторите. Това можеше само да забави преследването, но не и да промени крайния му изход.
Грьолие се протегна към върха на реактора. Востад беше само на около метър над главата му. Главният лекар повдигна бастуна, опитвайки се да удари по подметките на беглеца. Не се получи, Востад се беше изкачил прекалено високо. Грьолие завъртя дръжката на бастуна с още четвърт оборот, за да увеличи възможностите му за зашеметяване, и докосна с него тръбата. Востад изскимтя, но продължи да се катери. Още четвърт оборот на бастуна: максималният му заряд, смъртоносен на близка дистанция. Допря края на бастуна до метала и видя как Востад прегърна конвулсивно тръбата. Стисна силно зъби, изохка, но успя да се задържи.