Грьолие отпусна бастуна — зарядът му се бе изчерпал. Изведнъж се оказа, че нещата не се развиват съвсем според очакванията му.
— Къде отиваш? — попита игриво той. — Слизай веднага, преди да си се наранил.
Востад не отговори, просто продължи да пълзи нагоре.
— Ще се нараниш — настоя главният лекар.
Беглецът бе достигнал точката, където тръбата се извиваше до хоризонтално положение и пресичаше залата към комплекса с турбините. Грьолие беше очаквал, че ще спре, щом стигне до извивката под прав ъгъл. Востад обаче се извъртя така, че да успее да легне върху тръбата, все така обвил крака и ръце около нея. Сега беше на трийсет метра от земята.
Сцената започваше да привлича публика. Десетина от хората на Глаур се бяха събрали в залата долу и наблюдаваха разиграващия се над главите им спектакъл. Други бяха преустановили работата си сред свързващите оси.
— Това е работа на Клоктауър — извика предупредително Грьолие. — Връщайте се към задачите си.
Работниците се пръснаха, но главният лекар усещаше, че повечето от тях продължават да държат под око ставащото. Нима ситуацията бе стигнала дотам, че да се налага да търси помощ от Министерството на кръвните дела? Надяваше се, че не; въпрос на лична гордост беше, че винаги сам се грижеше за домашните визити при повикване. В случая с Востад обаче нещата се бяха объркали.
Диригентът на хора беше изминал десетина метра от хоризонталната част на тръбата и бе излязъл от периметъра на реактора. Сега под него имаше само гол под. Дори при намалената гравитация на Хела, падането от трийсет метра върху твърда повърхност не оставяше почти никакви шансове за оцеляване.
Главният лекар погледна напред. Тръбата висеше от тавана на тънки метални ивици, прикрепени на равни интервали към широки захващащи пръстени. Най-близката такава ивица се намираше на около пет метра пред Востад. Нямаше начин да я заобиколи.
— Добре — обади се Грьолие, като повиши глас, за да надвика шума от машините. — Показа какво мислиш. Всички се посмяхме. Сега се обърни, върни се и ще поговорим по-сериозно.
Но Востад вече бе минал стадия, когато бе възможно да бъде вразумен. Стигна до подпората и опита да се извие, за да я заобиколи, пренасяйки почти цялата си тежест от едната страна на тръбата. Грьолие го наблюдаваше, знаейки с вцепеняваща убеденост, че беглецът няма да се справи. Това би било трудно упражнение дори за млад, гъвкав мъж, а Востад не беше нито едното, нито другото. Сега се бе увил около преградата, единият му крак висеше встрани, а с другия опитваше да балансира, едната му ръка беше върху металната подпора, другата търсеше опипом най-близкото ребро от противоположната страна. Протегна се, за да достигне реброто, но при това движение се плъзна, краката му се отделиха от тръбата и той увисна с цялата си тежест на едната си ръка, докато другата вършееше безпомощно във въздуха.
— Стой неподвижно! — провикна се Грьолие. — Стой неподвижно и всичко ще се оправи. Можеш да се задържиш там, докато дойде помощ, стига да не мърдаш!
Един млад мъж в добра физическа форма можеше да се задържи там до идването на помощта, дори увиснал на една ръка. Но Востад беше дебел, отпуснат индивид, на когото никога досега не се беше налагало да използва мускулите си.
Главният лекар видя как ръката на беглеца се изплъзна от металната подпора. Востад полетя към пода на машинната зала и се пльосна върху него с тъп удар, почти заглушен от постоянния шум. Нямаше вик, нямаше шокирано хлъцване. Очите му бяха затворени, но от изражението на обърнатото му нагоре лице беше ясно, че смъртта е била мигновена.
Грьолие взе бастуна, закачи го върху свитата си ръка и заслиза по поредицата от стълби и площадки. Щом стигна в подножието на реактора, взе лекарската си чанта и отключи вратата. Когато стигна до Востад, петима-шестима от работниците на Глаур вече се бяха струпали около тялото. В последния момент се отказа да ги отпъжда. Нека гледат. Нека видят какво следва оттук нататък според Министерството на кръвните дела.
Главният лекар коленичи до Востад и отвори чантата си. От нея лъхна студ. Беше разделена на две отделения. В горното бяха пълните с червена течност спринцовки с високите дози, съвсем скоро взети от Министерството на кръвните дела. Имаха етикети, на който беше указана серумната група и вирусния щам. Една от тях беше предназначена за Востад и сега трябваше да отиде в нов дом.