— Тя няма да ти позволи.
Но тогава Куейч му направи предложение, което му беше много трудно да откаже. Кралица Жасмина бе непредсказуема господарка. Промените в настроението й, дори след толкова години служба, си оставаха загадка за него. Отношението му към нея се характеризираше с голям страх и неодобрение.
— Рано или късно ще й паднеш в ръцете — каза Куейч. — Тя е ултра. Не можеш да я разбереш, не можеш да се досетиш какво ще направи. За нея ти си просто мебел. Задоволяваш някаква нужда, но винаги можеш да бъде заменен с някой друг. Виж мен обаче — аз съм човек като теб, отлъчен от обществото. Тя самата също го каза: двамата с теб имаме много общи неща.
— По-малко, отколкото си мислиш.
— Не е нужно да се боготворим един друг — настоя Куейч. — Достатъчно е просто да работим заедно.
— И какво ще ми даде това?
— Първо, аз няма да й издам твоята малка тайна. О, знам всичко за това. То беше едно от последните неща, които откри Моруина, преди Жасмина да я напъха в специалния костюм.
Грьолие го изгледа внимателно.
— Не знам за какво говориш.
— Говоря за фабриката за тела, за малкия ти проблем с търсенето и предлагането. Тук не става въпрос единствено за ненаситната жажда на Жасмина за все нови и нови тела, нали? Ти също имаш какво да кажеш във връзка с тяхното използване. Харесваш ги малки, недоразвити. Вадиш ги от цистерните им, преди да са достигнали зрелост, понякога дори преди да са достигнали детска възраст, и правиш разни неща с тях. Лоши, гадни неща. После ги връщаш в цистерната и заявяваш, че не са жизнеспособни.
— Те нямат съзнание — отвърна Грьолие, сякаш това извиняваше действията му. — Във всеки случай, какво точно предлагаш… Това изнудване ли е?
— Не, просто стимул. Помогни ми да се отърва от Жасмина, помогни ми и за някои други неща, и аз ще се погрижа никой никога да не разбере за фабриката.
Главният лекар попита едва чуто:
— А как ще задоволявам нуждите си?
— Ще измислим нещо, ако това е нужно, за да те задържа да работиш за мен.
— Защо да предпочета теб за свой господар вместо Жасмина?
— Разликата е, че аз не си падам по убийствата. Помисли върху това.
Грьолие точно така и направи и не след дълго реши, че най-добрите му интереси в близко бъдеще не са свързани с “Гностично възкачване”. На първо време щеше да си сътрудничи с Куейч, а след това, при възможност, щеше да намери нещо по-добро — нещо, което не го поставяше в такова подчинение.
Но ето че все още се намираше тук, повече от век по-късно. Беше подценил собствената си слабост в абсурдна степен. Защото при ултрите, чиито кораби бяха натъпкани с древни, повредени ковчези за замразяване на хора, Куейч откри най-доброто средство да задържи Грьолие на служба при себе си.
Той обаче не знаеше нищо за предстоящото бъдеще през онези ранни дни на връзката им.
Първият им ход беше да организират краха на Жасмина. Планът им се състоеше от три стъпки и всяка една трябваше да се изпълни изключително предпазливо. Щяха да платят огромна цена, ако ги разкриеха, но, както знаеше сега Грьолие, през цялото това време кралицата не беше заподозряла дори за миг, че двамата някогашни съперници заговорничат срещу нея.
Това обаче не означаваше, че нещата се развиха напълно според плана им.
Първо създадоха лагер на Хела. Имаше модули за живеене, сензори и роувъри за движение по повърхността. Някои ултри слязоха долу, но, както обикновено, непоносимостта им към планетарна среда ги направи нервни и изгарящи от нетърпение да се върнат на кораба си. Затова пък Грьолие и Куейч откриха там прекрасно място за по-нататъшното развитие на нестабилния си съюз. Дори направиха едно забележително откритие, което подпомогна каузата им. Още при първите си изследователски пътешествия по-далеч от базата, под погледа на Жасмина, откриха първите скътлърови реликви. Сега поне знаеха кой беше построил моста.
Втората фаза на плана им беше да направят така, че Жасмина да не се чувства добре. За Грьолие, като управител на фабриката за тела, това беше детска играчка. Той попромени някои неща в клонингите, забави развитието им, предизвика образуването на повече аномалии и дефекти. Неспособна да се придържа към действителността с причинените редовни регулирани дози болка, Жасмина ставаше все по-саможива. Преценките й бяха неправилни, разбирането на събитията — все по-далеч от реалността.
Тогава двамата преминаха към третата фаза: бунта. Имаха намерение да инсценират размирици и да превземат “Гностично възкачване” за осъществяването на собствените си цели. Някои от ултрите, приятели на покойната Моруина, проявиха симпатия към Куейч. При първоначалните си изследвания на Хела, Куейч и Грьолие откриха четвърти, напълно функциониращ часови от същия вид като онези, които бяха свалили “Дъщерята на чистача”. Идеята беше да се възползват от неверните преценки на Жасмина, за да привлекат “Гностично възкачване” в радиуса на действие на останалото оръжие-часови. При други обстоятелства тя нямаше да се съгласи да доближи кораба на светлинни часове до място като Хела, но гледката на моста и откриването на скътлърови останки станаха причина да пренебрегне инстинктите си.