Очакваните поражения от скритото оръжие — предимно повърхностни, но достатъчни да предизвикат паника и объркване сред екипажа — щяха да превърнат кораба в лесен за превземане обект.
Но не се получи така. Механичният часови атакува по-силно от очакванията на Куейч и причини фатални увреждания на “Гностично възкачване”. Желанието на Куейч беше да осакати кораба и да го използва за своите цели, вместо това той се взриви, а експлозивните вълни се разпространиха по корпуса му, докато достигнаха конджоинърските двигатели. В небето на Хела избухнаха две нови ярки слънца. Когато светлината избледня, нито от Жасмина, нито от големия лайтхъгър, довел Куейч и Грьолие до това място, беше останало нещо.
Двамата се превърнаха в затворници на Хела.
Но не бяха обречени. Разполагаха с всичко необходимо за оцеляване през следващите няколко години, благодарение на лагера, който вече бяха установили на повърхността. Започнаха да изследват Хела, придвижвайки се с роувъри. Събраха части от скътлъри, но опитите им да ги сглобят в нещо по-цялостно неизменно се оказваха неуспешни. За Куейч това се превърна в обсебващо начинание. Над него се извисяваше загадката на Халдора. Отдолу се намираше влудяващият пъзел на скътлърите. Той се хвърли с главата напред и в двете мистерии, осъзнавайки, че са свързани по някакъв начин, и когато открие отговора, ще разбере защо той е спасен, а Моруина — пожертвана. Вярваше, че пъзелите са тест от Господ. Вярваше също така, че единствено той самият е способен да ги реши.
Измина една година, после — втора. Те обикаляха Хела с ровърите, за да очертаят съвсем грубо нещо като път. С всяка следваща обиколка пътят ставаше все по-определен. Правеха екскурзии на север и на юг, като се отклоняваха от екватора натам, където се очакваше да намерят най-големи концентрации от скътлърови реликви. Там изкопаваха тунели и правеха мини, изнамирайки все повече части от пъзела. Но неизменно се връщаха към екватора, за да размислят над откритията си.
И един ден, през втората или третата година, Куейч осъзна нещо изключително важно: че трябва да стане свидетел на друго изчезване.
— Ако се случи отново, трябва да го видя — заяви той.
— А ако се случи отново — без определена причина — ще разбереш, че не е било чудо — каза Грьолие.
— Не — отговори натъртено Куейч. — Ако се случи два пъти, ще знам, че Господ е пожелал да ми го покаже поради някаква причина, за да е сигурен, че в ума ми няма да има и сянка на съмнение дали такова нещо се е случило и преди.
Грьолие реши да говори в същия дух.
— Но нали разполагаш с телеметрията от “Доминатрикс”. Тя потвърждава, че Халдора е изчезнал. Това не ти ли стига?
Куейч показа отношението си с едно махване на ръката.
— Цифри в електронни регистри. Не съм го видял с очите си. Това означава нещо за мен.
— В такъв случай ще трябва да наблюдаваш Халдора вечно. — Тук Грьолие побърза да се коригира: — Искам да кажа, докато изчезне отново. Но за колко време е изчезнал последния път? За по-малко от секунда. По-кратко от премигване на клепачите. Ами ако го пропуснеш?
— Ще се постарая да не го пропускам.
Халдора даже не се вижда по половин година — отбеляза Грьолие, като направи широк жест с ръка над главата. — Той се издига и слиза надолу.
— Само ако не го следваш. Ние обиколихме Хела за по-малко от три месеца първия път и за по-малко от два при втория опит. Още по-лесно би било да пътуваме бавно, в крак с Халдора. Една трета от метъра за секунда, нищо повече не се иска. Придържай се към тази скорост, не се отдалечавай от екватора, и Халдора ще бъде винаги над главата ти. Само пейзажът ще се променя.
Грьолие поклати невярващо глава.
— Вече си обмислил всичко.
— Не беше трудно. Ще свържа ровърите и ще направя пътуваща наблюдателна платформа.
— Ами спането? Ами премигването?
— Ти си лекар — отвърна Куейч. — Ти трябва да намериш начина.
И той направи точно това. Сънят можеше да бъде прогонен с лекарства и неврохирургия, съчетани с малко диализа за отмиване на отровите от умората. Погрижи се също и за мигането.