— За мен е удоволствие — каза Грьолие и остави лекарската чанта с пълните с кръв спринцовки. — Надявам се, че прекарахте добре на Хела.
— Посещението ни беше плодотворно, господин главен лекар. Нямаше как да удовлетворим последното желание на първосвещеника Куейч, но във всяко друго отношение, струва ми се, и двете страни сме доволни от съвместната си работа.
— А другата дреболия, която обсъждахме? — осведоми се Куейч.
— Фаталните случаи сред замразените пасажери ли? Да, имаме двайсет и няколко случая на мозъчна смърт. В по-добри времена щеше да има шанс да възстановим нервната им структура с подходящата медицинска намеса. Но сега това вече е невъзможно.
— Ще бъдем щастливи да ви освободим от грижата за тях — намеси се Грьолие. — Така ще се освободят места за нови желаещи да бъдат замразени.
Ултрата перна лекичко молеца, за да го прогони от устните си.
— Имате някакъв специален начин да ги използвате ли?
— Главният лекар проявява интерес към техните случаи — побърза да поясни Куейч, за да не даде възможност на Грьолие да отговори. — Той си пада по експерименталните процедури за възстановяване на неврони, нали, Грьолие? — Отклони остро поглед, без да изчака отговора му. — А сега, капитане, имате ли нужда от специална помощ, за да се върнете на кораба си?
— Не, доколкото знам, благодаря.
Главният лекар погледна през източния прозорец на мансардата. На другия край на разделения на резки покрив на главната зала имаше площадка за приземяване, на която беше паркирана малка совалка, с ярък жълто-зелен цвят като насекомо-пръчица.
— Връщайте се по живо, по здраво в рояка за паркиране, капитане. Очакваме да получим злочестите жертви на ковчезите за замразяване. И с радост бих търгувал отново с вас.
Капитанът се обърна, за да излезе, но спря в последния момент. Едва сега беше забелязал специалния метален костюм. Той стоеше неизменно в ъгъла на стаята като мълчалив гост. Капитанът се загледа в него, докато молецът направи няколко обиколки около главата му, после продължи по пътя си. Може би нямаше представа какво ужасно значение има за Куейч последното място, където се бе намирала Моруина, нито че то му напомня постоянно какво му бе струвало първото изчезване.
Грьолие изчака, докато се увери, че ултрата няма да се върне.
— За какво ставаше дума? — попита той. — От какво се отказа той, предпочитайки “сигурността на своя кораб”?
— Обичайните преговори — отвърна Куейч така, сякаш въпросът не заслужава вниманието му. — Смятай се за късметлия, че ще получиш каквото искаш. А сега — Кръвните дела, а? Как мина?
— Чакай малко.
Грьолие се приближи до едната стена и хвана някаква месингова ръчка. Жалузите се затвориха почти напълно и оставиха само тънки процепи за светлината. След това той се надвеси над Куейч и свали тъмните му очила. Обикновено по време на преговори той беше с тях: не само за да защити очите си от светлината, а и защото иначе не представляваше приятна гледка. Разбира се, точно това бе причината понякога да решава да не ги носи.
Под предпазните козирки, обгърнали кожата му като втори чифт очила, се виждаха скелетообразни рамки. Около всяко око имаше два кръга, от които излизаха куки, извити навътре, за да не позволяват на клепачите да се затворят. В тях бяха вградени малки спрейове, които оросяваха с влага очите на Куейч на всеки няколко минути. Според Грьолие много по-лесно щеше да бъде да отстранят клепачите, но склонността към покаяние на Куейч беше обширна като самия Път и дискомфортът, който му причиняваше рамката, му допадаше. Той му напомняше непрестанно колко е важно да не отслабва бдителността си, за да не пропусне някое изчезване.
Главният лекар взе един тампон от медицинското шкафче в мансардата и обтри с него областта около очите му, за да ги почисти.
— Кръвните дела, Грьолие?
— Ще стигна и до тях. Кажи ми само за какъв бизнес с ултрите ставаше дума. Защо ти искаше да доближи още кораба си до Хела?
Зениците на Куейч видимо се разшириха.
— Защо мислиш, че съм искал точно това?
— Но поиска това, нали? Защо иначе той ще каже, че е прекалено опасно?
— Правиш ненужно много предположения, Грьолие.
Главният лекар приключи с почистването на очите, после върна горните очила на мястото им.