ОСЕМНАЙСЕТ
Арарат, 2675 година
Картата за вътрешното разположение на “Носталгия по безкрая” представляваше дълъг свитък отпусната, пожълтяла хартия, задържан в единия край от ножа на Блъд, а в другия — от тежкия сребърен шлем, който Полфри бе открил сред железарията. Свитъкът беше покрит с гъста мрежа нанесени с молив и мастило линии. На места те бяха трити и нанасяни отново толкова пъти, че хартията бе придобила полупрозрачността на животинска кожа.
— Това ли е най-доброто, с което разполагаме? — попита Блъд.
— По-добро е от нищо — отвърна Антоанет. — Правим най-доброто, на което сме способни, с доста ограничените си ресурси.
— Добре. — Прасето беше чуло тези думи поне сто пъти през последната седмица. — И какво ни казва тя?
— Казва ни, че имаме проблем. Разпита ли Полфри?
— Не. Скорп се погрижи за това.
Антоанет докосна бижутата, натрупани по ушните й миди.
— Аз също поговорих с него. Исках да опипам почвата. Както се оказва, практически всички от поддръжката на трюма са убедени, че Капитанът променя обичайните си начини да се появява.
— Е и?
— Сега, след като разгледахме последните му десетина появи, започвам да мисля, че са прави.
Блъд премигна срещу картата. Очите му почти не бяха в състояние да различат пушечносивите следи от молив на слабата светлина в конферентната зала. Картите не бяха измежду силните му страни, дори през дните, когато бе действал под ръководството на Скорпион в Казъм Сити. Там това нямаше почти никакво значение. Мотото, от което Блъд се ръководеше, винаги беше съвсем просто: ако имаш нужда от карта, за да се придвижиш из дадения квартал, значи вече имаш проблем.
Но тази карта беше важна. Тя изобразяваше “Носталгия по безкрая”, морския шпил, в който седяха в момента. Корабът представляваше заострен конус от сплетени хоризонтални и вертикални линии, обелиск, гравиран с пълзящи, взаимносвързани йероглифи. Линиите обозначаваха етажните нива, свързващите шахти и основните вътрешни подразделения. Огромните складове и хангари на кораба представляваха неотбелязани празнини в диаграмата.
Корабът беше висок четири километра, така че на картата нямаше място за подробности от човешки мащаб. Отделните помещения обикновено изобщо не бяха отбелязани, освен ако нямаха стратегическо значение. В повечето случаи картографирането им беше безсмислено упражнение. Бавните процеси на вътрешна реорганизация на “Носталгия по безкрая” — изцяло извън контрола на хората — правеше тези усилия почти безполезни до няколко години.
Имаше и други усложнения. Високите нива бяха добре обозначени. Екипите се движеха винаги в тях и постоянното човешко присъствие явно разубеждаваше кораба да се трансформира прекалено много. Но ниските нива, особено намиращите се под морското равнище, съвсем не бяха така посещавани. Екипите слизаха там само когато се налагаше, и обикновено откриваха, че интериорът изобщо не отговаря на очакванията им. А природата на трансформираните части на кораба — изкривени според придирчивите биологични архетипове — беше такава, че трудно се поддаваше на точно картографиране. Блъд беше слизал до някои от най-сериозно деформираните зони на дълбоките корабни етажи. Преживяването беше като при изследване на някаква кошмарна пещерна система.
И не само интериорът на кораба беше несигурен. Преди слизането си от орбита лайтхъгърът се беше приготвил за приземяване като сплеска кърмата си. В хаоса на въпросното приземяване не беше възможно да се правят почти никакви подробни наблюдения на промените. А тъй като долният километър, включително кожусите на конджоинърските двигатели, сега се намираха почти постоянно под водата, не бяха имали кой знае какви възможности да коригират ситуацията. Водолази бяха изследвали само горните сто метра от потъналите части, но от техните доклади бяха научили много малко неща, които вече да не са им известни. Сензорите можеха да сондират по-дълбоко, но мъгливите изображения, които изпращаха, показваха, че формата на кораба беше останала повече или по-малко непроменена. На най-важния въпрос — дали двигателите ще могат да работят отново — нямаше как да се отговори. Предполагаше се, че благодарение на свързването на собствената си нервна система с постъпващата от кораба информация Капитанът знае дали корабът е в състояние да лети отново. Но Капитанът не говореше.
Поне досега.
Антоанет беше отбелязала с червени звездички всички сигурни появи на Джон Браниган в последно време. Блъд се взря в датите и коментарите, в написаните на ръка забележки, които запознаваха с подробностите относно типа на появата и съответния свидетел или група свидетели. Почукваше по картата с ножа си, драскаше леко с острието му по нея и оформяше дъгички и бледи линийки до отбелязаното с молив.