— Внимавай — обади се Хури. — Мисля, че разпознавам това нещо.
— Това е инхибиторска машинария — промълви едва чуто Клавейн.
— Тук? — възкликна Скорпион.
Клавейн кимна със сериозен вид.
— Вълци. Те са тук, сега, на Арарат. Съжалявам, Скорп.
— Абсолютно сигурен ли си? Не може ли да е просто някаква чудатост, използвана от Скейд?
— Сигурни сме — отвърна Хури. — С Торн получихме една доза от това нещо около Рок, в последната система. Оттогава не съм ги виждала толкова близо, но това не е от нещата, които се забравят бързо. Само видът им е достатъчен да ме изплаши до смърт.
— Не изглежда да прави кой знае какво — каза Джакотет.
— Инертно е — поясни Клавейн. — Трябва да е инертно. Галиана също се е натъкнала на това нещо в дълбокия Космос. Пробило си път през кораба й и вътре се събрало, образувайки атакуваща машинария. Изтребило целия й екипаж, сектор след сектор, докато останала само Галиана. И тогава се заело с нея. Повярвайте ми: ако функционираше, вече щяхме да сме мъртви.
— Или щяха да изсмучат цялата информация от черепите ни — добави Хури. — И, повярвайте и на мен, този вариант съвсем не е за предпочитане.
— Всички сме на едно мнение по въпроса — заяви Клавейн.
Скорпион се доближи до процепа след останалите, за да бъде сигурен, че не остават без защита отзад. Черната кора на инхибиторската машинария явно беше изригнала отвътре под високо налягане и преминала през корпуса. Може би това се бе случило, преди корабът на Скейд да стигне до повърхността, след като корветата беше атакувана в открито пространство.
Хури започна да се промъква през процепа в корпуса, където цареше още по-пълен мрак. Клавейн се протегна и докосна ръкава й.
— Аз не бих прибързвал — рече той. — Доколкото разбираме, вътре има активна машинария на вълци.
— Какви други възможности ни остават, човече? От сегашното ми положение не ми се струват чак толкова страшни.
— Никое от оръжията, които носим, не струва и пукнат грош срещу активна инхибиторска машинария — настоя Клавейн. — Пробуди ли се това нещо, действията ни няма да бъдат по-продуктивни от опитите да се загаси горски пожар с воден пистолет.
— Поне ще бъде бързо — обади се Джакотет.
— Всъщност единственото, което няма да бъде, е бързо — заяви Хури със, както прозвуча, злорадо удоволствие. — Защото вероятно няма да ви оставят да умрете. Машината предпочита да ви поддържа живи, докато изпива съдържанието на черепа ви. Така че, ако имате някакви съмнения дали сте готови да се подложите на това, предлагам да стоите по-назад. Ако имате късмет, ще можете да избягате от черното нещо, преди да се е докопало до мозъка ви и да ви е лишило от контрол над движенията ви. След това вече сте бита карта.
— Ако положението е толкова зле, ти как се отърва? — попита Джакотет.
— Божествена намеса — отговори Ана. — Но ако бях на твое място, не бих разчитала особено много на това.
— Благодаря за съвета.
Ръката на Джакотет политна неволно към малкото оръжие на колана му.
Скорпион знаеше какво си мисли той: дали ще е достатъчно бърз, когато настъпи моментът. Или дали ще чака прекалено дълго този фатален миг.
Клавейн се раздвижи, ножът забръмча в ръката му.
— Ще трябва да се изпълним с вяра, че това нещо ще остане все така в спящо състояние — заяви той.
— Толкова дълго вече е в това спящо състояние — каза Джакотет. — Защо ще се събужда сега?
— Ние сме източници на топлина — обясни Клавейн. — Това може да попромени мъничко нещата.
Хури си проправи път към търбуха на разрушения кораб. Лъчът на фенерчето й се провря обратно през процепа и освети стъпаловидните краища на пяната. Под тънката ледена патина машинарията блестеше като прясно откъртени въглища. Но местата, където Джакотет беше прокарал пръстите си, бяха черни, без какъвто и да било блясък.
— Тук вътре има още от тази гадост — обади се Ана. — Пръсната е върху всичко, като повърнато с черен цвят. — Светлината от фенерчето заигра отново, сенките им се извиваха по стените като дебнещи великани. — Но не изглежда по-активна от тази навън.
— Въпреки това не я докосвай — намеси се Клавейн. — За по-сигурно.
— Подобно действие не фигурираше в списъка ми със задължителни неща за вършене — отвърна Хури.
— Добре. Нещо друго?
— Музиката е по-силна. Идва на пориви, ускорена. Сякаш всеки момент ще я позная.
— Аз я познах — каза Клавейн. — Това е Бах — “Пасакалия и фуга” в до минор, ако не греша.