Скорпион се обърна към офицера от “Оръжие на сигурността”.
— Искам да стоиш тук отвън. Не мога да позволя този изход да остане незащитен.
Джакотет го познаваше достатъчно добре, за да не спори.
Скорпион и Клавейн се качиха след Хури. Клавейн движеше лъча на фенерчето си по интериора на тази част на корветата, като спираше от време на време, когато осветеше някаква разпознаваема, но увредена структура. Черните нашественици наподобяваха плодовито гъбично образувание, изконсумирало тъканта на летателния апарат.
Сега Скорпион видя, че корпусът е превърнат в разбити руини, които щяха да се разпаднат всеки момент. Внимаваше къде поставя крак при всяка стъпка.
— Достатъчен е само един елемент, за да нахлуе в целия кораб — произнесе тихо Клавейн, сякаш се опасяваше да не би с гласа си, въпреки непостоянните пулсации на музиката, да разбуди машинарията. — След това си проправя път, като изяжда всичко вътре и го преобразува в крачка.
— От какво са направени тези черни кубчета? — попита Скорпион.
— Почти от нищо — отвърна Клавейн. — Чиста сила, поддържана от миниатюрен механизъм дълбоко вътре, като ядрото на атом. Само дето никога не сме надзървали в този механизъм.
— Доколкото разбирам, вече имаш известен опит?
— Отделихме с механична сила някои кубични елементи от членове от екипажа на Галиана, разкъсвайки връзките вътре в куба. Те просто се смалиха, докато се превърнаха в нищо, оставяйки след себе си само купчинка сива прах. Предположихме, че това трябва да е машинарията, но тогава малцина биха могли да ни кажат дали е така. За обратни маневри и дума не можеше да става.
— Загазили сме здравата, нали? — попита Скорпион.
— Да, загазили сме — съгласи се Хури. — Затова си прав. Всъщност най-вероятно нямаме представа доколко сме загазили. Но разбери едно: ние не сме мъртви, все още, и няма да умрем, докато имаме Ора.
— Мислиш, че тя би могла дотолкова да промени положението? — възкликна Клавейн.
— Тя вече го направи, човече. Ако не беше тя, нямаше да се доберем до тази система.
— Все още ли смяташ, че тя е тук? — попита Скорпион.
— Тук е. Просто не мога да кажа къде.
— Аз също долавям сигнали — добави Клавейн, — но са насечени и объркани. Има прекалено много ехо от всичките полуфункциониращи системи в този кораб. Не мога да кажа дали става дума за един, или няколко източника.
— И в такъв случай какво правим? — поинтересува се прасето.
Клавейн насочи фенерчето си към мрака. Лъчът разряза приказните зъбери и съзвездия от замръзнали черни кубчета.
— Там някъде би трябвало да бъде отделението за двигателните системи — рече той. — Не е сред вероятните места, където трябва да се търсят оцелели. — Изви се, като продължаваше да движи лъча и накланяше глава, за да види по-добре непознатата му територия. — Оттук, струва ми се. Източникът на музиката като че ли също е тук. Внимателно, проходът е доста тесен.
— И къде ще ни отведе това? — попита Скорпион.
— В жилищната част и командния пункт. Предполага се, че ще ги разпознаем, когато стигнем там.
— Тук е по-студено — отбеляза Хури.
Тръгнаха към онази част от кораба, която бе посочил Клавейн. Отпред се виждаше цепнатина и останки от преграда. Въздухът беше толкова студен, сякаш всеки момент щеше да замръзне до твърда маса.
Скорпион се огледа назад — умът му си правеше шеги с него, приписваше мудно движещи се вълнички на катраненочерната машинария на вълците.
Затова пък нещо помръдна напред. Част от сянка се отдели от стената, черна на черния фон.
Хури вече беше насочила дулото на оръжието си към нея.
— Не! — извика Клавейн.
Прасето чу щракването на спусъка на брайтенбаховото оръжие. Трепна и се подготви за енергийния удар. Това действително не беше най-подходящото оръжие, когато противниците се намираха близо един до друг.
Нищо не се случи. Ана Хури наведе дулото с няколко сантиметра. Беше натиснала спусъка, но не достатъчно, за да бъде произведен изстрел.
Ножът трепереше в ръцете на Клавейн като млада змиорка.
Черното присъствие се превърна в човек в черен скафандър-броня. Скафандърът се движеше вдървено, сякаш беше ръждясал. Стискаше в едната си ръка някаква тъмна форма. Фигурата направи още една стъпка и тогава се строполи. При падането й на земята се чу звук като от удар на метал в метал. Черни кубчета, покрити с лед, се пръснаха на всички страни. Оръжието, или каквото и да държеше човекът в ръката си, се плъзна настрани и се удари в стената.
Скорпион се наведе да го вземе.
— Внимателно — каза отново Клавейн.