— Жива машинария — заяви Клавейн, отстъпвайки назад.
Лявата му длан беше покрита с оформена като въжета черна материя. Той започна да я търка в леда, но чернилката отказваше да се отдели. Въжетата се свързваха в единна маса и скоро пръстите му до кокалчетата се покриха с плака. Тя се състоеше от стотици по-дребни варианти на същите кубчета, които бяха видели навсякъде. Те се надуваха забележимо, разрастваха се и затягаха хватката си около дланта му. Черното вещество напредваше нагоре към китката в поредица от конвулсивни вълни, кубчетата се плъзгаха едно върху друго.
Изотзад нещо освети цялата кухина на пострадалия кораб. Скорпион рискува да хвърли поглед натам, колкото да види как дулото на оръжието на Хури блесна в черешовочервен цвят. Джакотет се целеше със своето оръжие в трупа на конджоинърката, но беше очевидно, че вече нищо не е останало от органичната част на жертвата на инхибиторите. Излизащите машини явно бяха абсолютно невредими: изстрелът беше отделил някои от тях от основната маса, но по нищо не личеше експлозията да ги е засегнала по какъвто и да е негативен начин.
Скорпион погледна назад само за миг и когато върна вниманието си към Клавейн, установи с ужас, че той се бе отпуснал назад до стената, а лицето му бе сгърчено в гримаса.
— Те ме пипнаха, Скорп. Боли.
Клавейн затвори очи. Черният слой вече беше покрил дланта му до китката. В основата на пръстите бе образувал закръглено пънче, което напредваше бавно към китката.
— Ще опитам да го изстържа — предложи Скорпион и затършува из колана си за нещо тънко и здраво, но не толкова остро, че да нарани ръката на Клавейн.
Старецът отвори очи.
— Няма да свърши работа.
С другата си ръка бръкна в джоба, където беше оставил ножа. Само преди миг лицето му беше сиво олицетворение на болката, но сега там се появи някакво умиротворение, сякаш агонията беше отслабнала.
Скорпион обаче знаеше, че не е така. Клавейн просто беше притъпил чувствителността на тази част от главния си мозък, която я регистрираше.
Клавейн вече беше извадил ножа. Държеше го за дръжката, опитвайки да накара острието да се раздвижи. Но не се случи нищо. Вероятно той не можеше да бъде активиран само с една ръка или пък ръката на Клавейн беше така вдървена от студа, че не успяваше да се справи със задачата си. В безсилието си или поради погрешно движение той изтърва ножа. Посегна към него, но после се отказа от по-нататъшни усилия.
— Скорп, вземи го.
Прасето вдигна ножа. Усещаше го странно в свинското си копито, като нещо ценно, което бе откраднал, но то изобщо не бе предназначено за него. Приближи се до Клавейн, за да му го даде.
— Не. Ти трябва да го направиш. Активирай острието с това копче. Внимавай: ножът отскача, когато пиезоострието се задейства. Не е желателно да го изтърваш. Той срязва хипердиаманта както лазерът — дим.
— Не мога да го направя, Невил.
— Трябва. Това ме убива.
Черното було на инхибиторската машина поглъщаше дланта му. В този момент Скорпион осъзна, че в това нещо вече няма място за върховете на пръстите му. Те бяха изядени.
Натисна бутона за активиране на ножа. Той се изви в ръката му, жив и готов за действие. Усети високочестотното бръмчене чрез дръжката. Острието се бе превърнало в сребърна мъгла, като потрепващите крилца на колибри.
— Отрежи я, Скорп. Веднага. Бързо и чисто. Три сантиметра над машинарията.
— Ще те убия.
— Не, няма. Ще го преживея. — Клавейн направи пауза. — Преустанових усещането за болка. Имплантите в кръвта ще се справят със съсирването. Няма за какво да се притесняваш. Просто го направи. Веднага. Преди да съм си променил мнението или това нещо да намери кратък път до главата ми.
Скорпион кимна, беше ужасен от онова, което се налагаше да направи, но съзнаваше много добре, че няма избор.
Подхвана поразената ръка на Клавейн в лакътя, като внимаваше машинарията да не докосва собственото му тяло. Ножът бръмчеше и вибрираше. Доближи подобното на мъгла бързо движещо се острие до ръкава.
И се вгледа в лицето на Клавейн.
— Сигурен ли си?
— Скорп. Давай. Като приятел. Направи го.
Скорпион натисна ножа надолу. Не усети никаква съпротива, когато острието премина през плата, плътта и костта.
Половин секунда по-късно всичко свърши. Отрязаната точно над китката ръка падна върху леда със солиден удар. Клавейн се отпусна назад със стон, изчерпал и последната сила, която бе успял да събере до този момент. Беше казал, че е блокирал всички болезнени сигнали, но някакво остатъчно послание трябва да бе достигнало до главния му мозък, или пък онова, което бе чул Скорпион, беше израз на граничещо с отчаяние облекчение.