Джакотет коленичи до Клавейн и отдели от колана си аптечка за даване на първа помощ. Клавейн се беше оказал прав: загубата на кръв от раната беше незначителна. Той притискаше силно осакатената си ръка към корема си, докато Джакотет приготвяше превръзка.
От отрязаната длан се дочу шум като от раздвижване. Черните машини се отделяха една от друга, освобождавайки останалата плът. Движеха се колебливо, сякаш лишени от енергията, която извличаха от топлината на живите тела. Кубчетата изтичаха от дланта, забавяха движението си и спираха, превръщайки се в част от спящата черна маса, изпълнила кораба. Дланта лежеше там, плътта й представляваше контузен пейзаж от наскоро направени синини и старчески петна, но беше почти недокосната с изключение на разядените до първата става върхове на пръстите.
Скорпион спря потрепването на ножа и го остави на земята.
— Съжалявам, Невил.
— Веднъж вече съм я губил — промълви старецът. — Тя наистина не означава чак толкова много за мен. Благодарен съм ти, че направи каквото трябва.
После се облегна назад на стената и затвори очи за още няколко секунди. Неравномерното му дишане се чуваше отчетливо. Напомняше нечии неумели опити да реже с трион.
— Добре ли си? — попита прасето, без да изпуска от погледа си отрязаната длан.
Клавейн не отговори.
— Не знам достатъчно за конджоинърите, за да съм наясно каква доза шок са в състояние да поемат — обади се полушепнешком Джакотет, — но знам, че този човек се нуждае от почивка, и то от много почивка. Първо на първо е стар и от доста време не е имало кой да направи фина настройка на онези машинки в кръвта му. Случилото се може да му се отрази много по-зле, отколкото си мислим.
— Трябва да продължаваме нататък — обади се Хури.
— Тя е права — размърда се Клавейн. — Някой да ми помогне да се изправя. Загубата на дланта не ме спря последния път, няма да ме спре и сега.
— Чакай малко — каза Джакотет и довърши превръзката.
— Ти трябва да останеш тук, Невил — обяви Скорпион.
— Ако остана тук, Скорп, ще умра. — Клавейн изохка от усилието да се изправи сам. — Помогнете ми, по дяволите. Помогнете ми!
Скорпион го повдигна, за да стъпи на крака. Той се олюля, все така притиснал превързаната си ръка до корема.
— Все още мисля, че е по-добре да изчакаш тук — настоя прасето.
— Скорп, всички сме изправени пред заплахата от хипотермия. Ако го чувствам аз, значи го чувстваш и ти. Засега единственото, което ни предпазва от нея, са адреналинът и движението. Затова предлагам да продължим да се движим. — Пресегна се и взе ножа оттам, където го беше оставил Скорпион. Пъхна го обратно в джоба си и заяви: — Радвам се, че го взех.
Скорпион погледна към земята.
— А дланта?
— Остави я. Могат да ми отгледат нова.
Последваха студеното течение, водещо към предната част на катастрофиралия кораб на Скейд.
— С мен ли става нещо, или музиката току-що се промени? — попита Хури.
— Промени се — отвърна Клавейн. — Но е пак от Бах.
ДВАЙСЕТ
Хела, 2727 година
Рашмика наблюдаваше как свалят айсджамъра към движещата се лента на пътя. Когато ските му докоснаха леда, се разлетя леден прашец. Двамата мъже в скафандри на покрива на айсджамъра отделиха куките и ги поставиха върху лебедките, преди да се понесат обратно нагоре към машината от кервана. Превозното средство на Крозе, което от това разстояние изглеждаше миниатюрно, се заклати с рев и се движи успоредно с кервана в продължение на неколкостотин метра, преди да позволи да бъде бавно задминато от боботещата процесия. Рашмика гледа след него, докато се изгуби от погледа й зад скърцащите колела на една от машините.
Отстъпи от наклонения панорамен прозорец. Сега вече всичките й мостове за връщане бяха изгорени. Но решимостта й да продължи не беше намаляла изобщо. Нямаше да се откаже, каквото и да й струваше това.
— Както виждам, си взела решението си.
Рашмика се обърна. Гласът на квестор Джоунс я шокира: мислеше, че е сама.
Зеленото животинче на квестора чистеше лице с единствения си останал здрав преден крайник, увило здраво като с турникет опашката си около горната част на ръката му.
— Не е нужно тепърва да вземам решение — отвърна тя.