Капитанът отговори през тръбите.
— Казва, че разбира ползата във връзка с правата за търгуване — обади се преводачката, — но желае също така да наблегне върху риска, който поема, като доближи кораба си още към Хела. Намеква за съдбата на “Гностично възкачване”…
— А аз пък мислех, че е проява на лош вкус да се споменава за това.
Тя не му обърна внимание.
— Той иска тези търговски предимства да бъдат изяснени, преди да бъде обсъдено каквото и да било друго. Иска също да бъде уточнена максималната продължителност на периода за защита и… — Тя направи пауза, докато ултрата изрече поредица от ръмжащи допълнения. — Иска също така да обсъди изключването от възможност за търгуване или дори приближаване към системата на определени групи. Групите, които трябва да бъдат изключени, включват, но не се ограничават с търговските кораби “Преобразена нощ”, “Мадоната на осите”, “Мълчание под снега”…
Тя продължи да изброява, докато забеляза, че Куейч вдига ръка.
— Ще обсъдим тези неща в подходящия момент — заяви той със свито сърце. — Междувременно катедралата би желала, разбира се, да направи пълен технически оглед на “Трети газометричен”, за да се уверим, че корабът не представлява опасност за Хела или нейните обитатели…
— Капитанът пита дали се съмнявате в достойнствата на неговия кораб — каза преводачката.
— Ни най-малко. Защо ще се съмнявам? Успял е да стигне дотук, нали? От друга страна, ако няма какво да крие…
— Капитанът желае да се оттегли в совалката си, за да обмисли въпроса.
— Разбира се — заяви с внезапен плам Куейч, сякаш можеха да искат всичко, без да се опасяват, че ще бъде прекалено. — Това е сериозно предложение и не би трябвало да се съгласявате прибързано. Преспете една нощ с тази мисъл. Поговорете с приближените си. Чуйте и друго мнение. Да повикам ли някой да ви придружи?
— Капитанът може да намери сам пътя обратно до совалката — отвърна преводачката.
Куейч разпери пръсти за довиждане.
— В такъв случай доскоро. Моля да предадете най-добрите ми пожелания на вашия екипаж… и помислете много сериозно върху моето предложение.
Капитанът се изви, докато помощниците му помагаха да настройва контролните ръчки и клапи на комичния, подобен на чайник костюм. Запъти се към вратата с влудяващо ритмично дрънчене. Оттеглянето му беше също толкова мъчително бавно, колкото и пристигането; очевидно костюмът не беше в състояние да се придвижва повече от три сантиметра на една крачка.
Хекел спря, после с видимо усилие се обърна отново към своя домакин. Чистачките продължаваха да се движат напред-назад. През тръбния орган прозвуча нова поредица от ноти.
— Извинете — обади се преводачката, — но капитанът има още един въпрос. На идване към “Лейди Моруина” се наложи да направи непредвидено отклонение от обичайния маршрут за полетите поради технически проблем със совалката.
— Технически проблем ли? Ето това вече е изненада.
— При въпросното отклонение той станал свидетел на значителни изкопни работи малко на север от Неизменния път, близо до низината Джарнсакса. Видял нещо като частично скрити с маскировка изкопи. При изследването им с радара на совалката доловил постепенно ставаща все по-дълбока кухина с няколко километра дължина, дълбока поне един километър. Предположил, че изкопните работи са свързани с изнамирането на скътлърови реликви.
— Случаят трябва да е точно такъв — отвърна Куейч, преструвайки се, че не е заинтригуван.
— Капитанът е озадачен. Признава, че не е специалист по делата на Хела, но е останал с впечатлението, че най-значителните скътлърови реликви са изкопани в регионите около полюсите.
— Скътлърови реликви намираме из цяла Хела — поясни Куейч. — Единствено заради географските капризи е по-лесно да се изкопават в областите около полюсите. Не знам кои разкопки сте видели, нито защо са били прикрити. Уви, повечето изкопни работи се осъществяват извън директното управление на църквите. Не можем да бъдем информирани за всичко.